Статуя на Света София

scode / Обекти /

8-метровата статуя на Св. София, се издига на пилон, висок 14 метра, в пространството пред Булбанк, в сърцето на София. Автор на монументалната скулптура, която предизвиква множество обществени дебати и недоволства, е дело на известния български скулптор Георги Чапкънов.

Четиритонната женска фигура, изработена от бронз и галванична мед, беше издигната над метростанция „Сердика“ през 2001 г. В едната си ръка Света София държи лавров венец и благославя. На другата й ръка е кацнал бухал – символ на мъдростта.

Снимки от обекта

Джамията „Баня баши”

scode / Обекти /

Джамията „Баня баши” се намира в центъра на София, на булевард „Мария Луиза”. Построена е по инициатива и с финансовата подкрепа на молла Ефенди Кадъ Сейфуллах и е известна като Джамията на Молла Ефенди. Дело е на прочутия османски архитект Мимар Синан, който е построил също и джамията на султан Селим в Одрин и „Сюлеймание джами” в Истанбул.

Заради цифрата 974 на арката над врата се счита, че е построена през 974 г. по хиджра (ислямски календар) или 1566-1567 г. Основната сграда е четириъгълна, има четири ъглови кубета и едно централно, както и минаре. В предната част има пристройка (тетимме) с три малки кубета, построена в памет на съпругата на Кадъ Сейфуллах Ефенди.

Джамията е построена според тенденциите в архитектурата от XVI в. Иззидана е от дялан камък и тухла. На четирите етажа има малки кули, под които през обръчи се спускат подпорни съоръжения.

Молитвената зала и арките са изцяло изградени от дялан камък. Колоните са издялани от едно цялостно каменно тяло и са в матов цвят, а куполът е покрит с олово. Днес в джамията всеки петък се извършва молитва с около 500, а по време на байрам – с близо 1000 вярващи.

Софийска синагога

scode / Обекти /

Софийската синагога е построена през 1909 година по проект на известния австрийски архитект Фридрих Грюнангер, който взима за модел синагогата във Виена, разрушена по-късно от нацистите. Тя се намира на улица „Екзарх Йосиф“ №16, непосредствено до Халите, Женския пазар и улица „Пиротска“, едни от най-колоритните и оживени места на столицата. На същото място се е издигала старата синагога на София – „Ахава и хасед“.

Софийската синагога официално е открита на 9 септември 1909 г. в присъствието на Цар Фердинанд I.

Тя е най-голямата на Балканския полуостров и трета по големина в Европа след тези в Будапеща и Амстердам. Може да побере над 1000 човека в централното помещение, предназначено за мъжете и по вътрешните балкони, където се молят жените. Истинско произведение на изкуството е двутонният полилей (най-голям в България), който украсява храма. В двора има микве – малка баня за ритуални умивания.
Архитектурният стил наподобява Мавърско Възраждане с елементи на Виенско разделение, а на фасадата и Венецианска архитектура. Основното помещение е с диаметър 20 метра, а височината е 31 метра. На върха има осмоъгълен купол. Интериорът е богато украсен с мраморни колони от Карара и многоцветни венециански мозайки, както и декоративна дърборезба. Площта на сградата е 659 кв. м.
От 8 май 1992г. Софийската синагога е дом и на Еврейския исторически музей, който включва експозиции за еврейските общности в България, Холокоста и Спасяването на евреите в България. Има и сувенирен магазин.

Снимки от обекта

Женски пазар

scode / Обекти /

Женският пазар е един от основните пазари в София. Намира се в центъра в близост до Лъвов мост. Старото име на пазара е „Георги Кирков“, а други бивши имена са били „Житен пазар“ и „Конски пазар“. Обособява се още преди Освобождението от османско иго през 1878 г.“

Снимки от обекта

Къщата на певицата Илка Попова

scode / Обекти /

Илка Стефанова Попова е българска оперна певица, мецосопран. Тя е родена през 1905 година в София в семейството на публициста Стефан Мавродиев. През 1913 година започва да пее в детски любителски хор, а от 1921 година учи оперно пеене при Иван Вулпе в Държавната консерватория. На следващата година, едва седемнадесетгодишна, дебютира в Софийската опера в ролята на Амнерис в операта „Аида“ от Джузепе Верди. След дипломирането си в София продължава обучението си в Италия, Австрия и Франция. В продължение на 21 години работи в Гран Опера в Париж и постига международна известност. Тя е и първата българска певица,пяла в операта Ла Скала в Милано. Умира през 1979 година.

Снимки от обекта

Черковен храм на Софийската Духовна Семинария „Свети Иван Рилски Чудотворец”

scode / Обекти /

Свети преподобни Йоан (Иван) Рилски (876 – 946) е български духовник, най-известният български светец и отшелник, небесен закрилник. Той е канонизиран за светец приживе. Според легендата диви зверове са идвали при него и птици са кацали на ръцете му. Неговите последователи са основали много църкви в негова чест. Днес той е почитан като светец-патрон на българския народ и е един от най-важните светци в Българската Православна Църква. Традиционно се смяна за основател на Рилския манастир, част от Световното наследство на ЮНЕСКО и едно от най-важните места в България с културно, историческо и архитектурно значение.

Снимки от обекта

Лъвов мост

scode / Обекти /

Лъвов мост е важно и натоварено кръстовище и мост в централните части на София. Преди построяването му през 1889 г. на това място се е намирал Шареният мост. Името на моста идва от четирите бронзови скулптури на лъвове. Всички метални елементи са произведени от австрийската компания на Рудолф Филих Магнер, а през 1900-те са инсталирани и електрически крушки. Построяването на моста струва 260 000 златни лева. Мостът преминава над Владайската река и е разположен на кръстовището на бул. „Мария Луиза“ и бул. „Сливница“, като свързва Централната жп гара и Централната автогара с центъра на града. Мостът е една от забележителностите на столицата, както и символ на столичния район Сердика. В непосредствена близост до моста и кръстовището се намира и едноименният площад Лъвов мост.

Под моста се намира и метростанция Лъвов мост. Очаква се и мащабна реконструкция на кръстовището на Лъвов мост, след която бул. „Сливница“ и бул. „Мария Луиза“ ще се разминават на две нива непосредствено над станцията на Софийското метро.

Снимки от обекта

Домът на писателя Стефан Дичев

scode / Обекти /

Роден и израсъл във Велико Търново, през 1938 г., писателят Стефан Дичев завършва гимназия в родния си град, след което следва строително инженерство в Чехия (по това време протекторат Бохемия и Моравия). Завършва право в Юридическия университет на Софийския университет през 1943 г. Има афинитет към политикономическите науки, но след деветосептемврийския преврат се отдава на писателска и редакторска дейност.

Стефан Дичев е директор и един от създателите на поредицата на български език „Световна класика“ на издателството „Народна култура“. В поредицата издава романа на Михаил Булгаков „Майстора и Маргарита“, преди още да е взето решението за пускането му книжния пазар в СССР, след което е уволнен от издателството. От 1962 до 1990 г. е главен редактор на основаното от него младежко списание „Космос“.

Намира се на ул.Миждур 17

Снимки от обекта

Паметник на загиналите в Балканската война в градинката „Св. Никола”

scode / Обекти /

Балканската война, наричана още Първата балканска война, е военен конфликт между Османската империя, от една страна, и съюзените България, Сърбия, Гърция и Черна гора, от друга, продължил от 26 септември (9 октомври по нов стил) 1912 до 17 (30) май 1913 г.

Победата на съюзниците слага край на петвековното османско господство на Балканския полуостров. Империята губи всичките си владения на полуострова, с изключение на тясна ивица територия по северния бряг на Мраморно море. Останалата част на Тракия заедно с Източна Македония попадат под българска власт. Сърбия завладява Косово, Северозападна Македония и други области, Гърция – Епир, редица острови в Егейско море и Югозападна Македония със Солун, а скоро след Лондонския мирен договор е създадена независима албанска държава. Споровете за подялбата на Македония водят до разрив в Балканския съюз и до Втората балканска война, която избухва само месец след приключването на Първата.

Човешките загуби на съюзническите войски за България са близо 87 000 души, в т. ч. 14 000 убити в сражения, 19 000 починали от болести, 50 000 ранени и над 3 000 безследно изчезнали.

Паметникът на Христо Ботев

scode / Обекти /

Христо Ботьов Петков, известен като Христо Ботев, е български национален герой, революционер, поет и публицист, роден на 6 януари 1848 г. (стар стил — 25 декември 1847) в град Калофер в семейството на учителя, книжовник и обществен деец, даскал Ботьо Петков (1815-1869) и Иванка Ботева (1823-1911). През 1885 г. Инициативен комитет определя датата на смъртта на Ботев – 1 юни за почит.

Като национален революционер Ботев се явява продължител на делото на Георги Раковски и Васил Левски. Единственото радикално средство за разрешаване на националния въпрос той вижда само в революцията.
Ботев става митична фигура в Българското национално пробуждане, като и днес се смята за втория по значимост революционер след Васил Левски. Всяка година на 2 юни в 12:00 ч в цялата страна зазвучават сирени за отдаване на почит и минута мълчание в чест на Христо Ботев и загиналите за свободата на България. Хората навсякъде застиват за 2-3 минути, докато траят сирените.

Снимки от обекта