Крепост Улпиа Сердика
Улпиа Сердика е археологически обект, който се намира в центъра на град София. Първоначално Сердика възниква като тракийско селище, но през 27 г. пр. н. е. е завладяно от римляните. По времето на Марк Улпий Траян (98 – 117 г.) на селището е даден статут на град, който е наречен Ulpia Serdica. Крепостта е построена през 177-180 от римските императори Марк Аврелий и Комод.
Източната страна на крепотта се е простирала от зелените площи пред хотел Рила до минералните извори на пресечката на улиците Искър и Сердика. Северната стена е достигала ъгъла на улица Екзарх Йосиф и бул. Мария Луиза. Оттам стената е отивала на югозапад и е минала под Халите. Западната стена е следвала посоката на улиците Вашингтон и Лавеле, като е достигала до днешната Съдебна Палата. Южната стена се смята, че е минавала под Алабин, за да се свърже с източната стена при хотел Рила.
В подлеза пред бившия Партиен дом е разкрита източната градска порта на късноантична Сердика. Тя дава само частична представа за яката крепостна стена, опасвала някогашния главен град. В Сердика се е влизало през четири градски порти. Смята се, че на всяка порта е имало плоча с надпис годината на построяването и. Една от тези плочи, която не е от източната, а от северната порта, може да се види в метрото. Западната порта може да се види отчасти под нивото на улица „Вашингтон“ в двора на новата католическа катедрала.
Всъщност оригиналната стена не е била достатъчно здрава и поради това е била реконструирана, за да може да стои 10 метра над земята, а кулите 14 метра над земята.
От средата на VI век, при управлението на император Юстиниан Велики (527-565 г.), Сердика е оградена с нови крепостни стени. Градът става важен административен и стопански център с името Триадица.
