Княжески/Царски дворец
Княжеският, по-късно Царски дворец, е между първите символи при следосвобожденското обновяване на София, избрана за столица на Третото Българско Царство.В централната висока част на града – знаково място с историческо минало, свързано със символи на властта, съществуващият турски конак, изграден след изгаряне през 1873 – 1875 г., е определен и преустроен за Княжеска резиденция.
През 1879 г. княз Александър І предприема коренни промени в двореца и поръчва на австрийския арх. Рупелмайер да изготви проект. Реализацията възлага на архитектите чужденци Колар, Грюнагер, Леерс, Майерберг и др. С невиждан дотогава бал в чест на завършването на двореца е посрещната 1883 г.Едновременно с реконструкцията на двореца се извършва нова регулация на околното пространство и паркоустрояването му. С „Батенберговия план“ се отреждат около 20 дка, които се ограждат с красива желязна ограда. В устройството на градината характер имала южната представителна част. Северната е по-богата с растителност. Общото оформление е на Антон Колар със съдействието на Виктор Рупелмайер. Поддържането на градината ръководи поканеният от Княза през 1879 г. Карл Бец.
С идването на престола на Княз Фердинанд І през август 1887 г. започва ново преустройство на дворцовата сграда. То е възложено на виенския арх. Грюнагер в сътрудничество с арх. Н. Лазаров и Грайс и продължава почти до 1900 г. Общата застроена площ обхваща 25 000 м2 и имала 60 помещения.
Княз Фердинанд І преобразява двореца в „най-изтънчения и изискано поддържан дворец в Европа“. Общата архитектурна характеристика на сградата е с еклектична същност и отразява динамизма на виенския барок в съчетание със спокойствието на ренесансови елементи, както в пластичното решение, така и в композицията.
Особено внимание се обръща и на градината около двореца. Тя е допълнена с растителност, осветена художествено и композиционно обогатена с цветни фигури и фонтани. Предполага се, че Княз Фердинанд влага свои виждания за устройството на градината по това време.
Значението на Двореца и пространството около него в градоустройствен и архитектурен аспект е огромно. Това не е типичен дворцов комплекс, а хомогенен ансамбъл, обединил обществени пространства и архитектура на сгради в емблематично знаково ядро в обществената среда на столицата. С предпочитание към общоприетите академични стилове този ансамбъл влияе дълги години в развитието на централната градска част.
