Църква Света София
„Света София“ е втората най-стара православна църква София. Датира от 6ти век. През 14ти век църквата дава името на града, по-рано наричан Сердика.
Църквата е построена върху основите на няколко по-стари църкви от времето на римския град Сердика, разрушени от набезите на готи и хуни. През II век на това място е имало римски театър, a през следващите векове са издигнати последователно няколко храма.
Църквата представлява кръстокуполна базилика с нартекс, три кораба и тристенна апсида. Построена е по време на управлението на император Юстиниан I (527-565). През 16ти век по време на османското иго църквата е превърната в джамия и фреските заличени. Добавени са и минарета. В началото на 19ти век земетресения срутват минаретата и сградата е изоставена.
Първото съвременно възстановяване и основна реконструкция на храма приключва през 1930 г. . През 1955 г. храмът е обявен за паметник на културата. Днес храмът е възстановен като трикорабна кръстокуполна базилика с три масивни олтара. Църковните ритуали при избирането на българските патриарси в ново време са свързани с този древен храм.
Археологическите проучвания, а и случайни изкопи непрестанно разкриват нови страни на християнската древност съхранили се тук. През 1980-те и 1990-те години, след като църквата отново е реставрирана и консервирана с образ най-близък с късноантичния и средновековен оригинал, а на южната ѝ фасада е изграден главният официален мемориал на Република България – Паметникът на Незнайния войн („Вечният огън“), най-неочаквано под нея и в непосредствена близост са открити още няколко гробници и катакомби.
Днес базиликата „Света София“ е сред най-значимите архитектурни ценности, запазени от ранното християнство в Югоизточна Европа със световно значение.
В градинката от източната страна на църквата е погребан писателят Иван Вазов.
