Народен театър „Иван Вазов“
ул. „Дякон Игнатий“ №5
Народният театър „Иван Вазов“ е най-старият театър в България след Освобождението, той е наследник на софийската драматична група „Сълза и смях“, която от 1904 г. се нарича Български народен театър.
От 1906 г. до 1952 г. трупата носи името Народен театър, през 1952–1962 г. – Народен театър „Кръстю Сарафов“, през 1962–1977 г. и след 1982 г. – Народен театър „Иван Вазов“. Бил е опожаряван няколко пъти, но отново е възстановяван.
Сградата е построена в близост до бившия княжески дворец в столицата, днес Национална художествена галерия, по проект на виенските архитекти Херман Хелмер и Фердинанд Фелнер, завършена е в края на 1906 г. и е открита за представления на 3 януари 1907 г.
През 1923 г. по време на представление избухва пожар, който нанася големи поражения. Театърът е възстановен окончателно през 1929 г. по проект на немския архитект Мартин Дюлфер и на българския строителен инженер, завършил в Мюнхен, Кирил Чапаров.
По време на бомбардировките в столицата (1943–1944 г.) е засегнат сериозно, но е възстановен още през 1945 г. Последното му преустройство е през 1971–1975 г., когато се създава и специална камерна зала.
През 2007 г. бе извършен ремонт на фасадите, покрива, пластиките и други части на театъра. Театърът има главна сцена с 750 места, малка сцена с 120 места и камерна зала с 70 места на четвъртия етаж.
