Мавзолей-гробница „Княз Александър I Батенберг“

sofcode / Обекти /

бул. „Васил Левски“ № 81

Мавзолеят на Александър I Батенберг е гробницата на първия след Освобождението български княз Александър I Батенберг. Сградата се намира на булевард „Васил Левски“ №81 в София и има площ 80 m2 и височина 11 m. Построена е през 1897 година по проект на швейцарския архитект Херман Майер, в еклектичен стил (с видни елементи от нео-барока и нео-класицизма), като интериорът е украсен от известния български художник Харалампи Тачев. Александър Батенберг е погребан вътре през 1898 година.

Александър умира в изгнание в Грац, Австрия през 1893 г., като първоначално е погребан там. Съгласно неговото желание, останките му са преместени в българската столица. Той е погребан с държавно погребение След служба в църквата Света Неделя тялото му е преместено в църквата Свети Георги, а след това новопостроения мавзолей в центъра на града.

От 1946 до 1991 година сградата е затворена за посетители по нареждане на комунистическата власт. След 1991 г. Министерството на отбраната отново отваря Мавзолея за посетители. През 1937 година неговата съпруга графиня Й. Хартенау дарява на Главния военен музей лични вещи и документи на бившия княз, като част от тях са изложени в мавзолея. Мавзолеят частично е възстановен през 2005 г.

Къща-музей П. К. Яворов

sofcode / Обекти /

ул. Г. С . Раковски 136

На емблематичната улица Раковски е разположена къщата, в която от 29 ноември 1912 до трагичната нощ на 30 ноември 1913 г. живеят Пейо Яворов и Лора Каравелова. От 1963 къщата функционира като музей, съхраняващ ценни сбирки от ръкописи, оригинални фотографии, личната библиотека на поета, първите му издания с автографи, оръжейната му колекция. Лични вещи на Пейо Яворов, Мина Тодорова и Лора Каравелова, живописни платна, графични листове и произведения на пластичното изкуство от бележити български творци. Битовата експозиция с работния кабинет на поета пресъздава семейното огнище на Яворов и Лора. Тук е възстановена и стаята с оригиналните мебели и вещи от последното жилище на поета на ул. Солунска.

Столична библиотека

sofcode / Обекти /

пл. „Славейков“ №4

С провъзгласяването на град София за столица и с изграждането на Столичната община започва и събирането на литература по градоустройство, икономика, счетоводство, речници, справочни и други издания, подпомагащи общинската дейност.

Първият каталог на общинската колекция от книги е направен през 1898 г.

На 30.03.1944 сградата на библиотеката е повредена от бомбандировките. През 1945 г. колекцията се премества в частна къща, отчуждена от държавата. От 1968 г. Библиотеката се помещава в бившата сграда на общината на ул. Гурко. През 1987 тази сграда е затворена зd реконструкция.

24 октомври 1928 година се счита за рождена дата на Столичната градска библиотека. С уведомителна разпоредба на тогавашния кмет Владимир Вазов се създава общински музей с три отдела: музей, библиотека и архив. . Книжният фонд на библиотеката тогава е 5311 тома.

Централен военен клуб

sofcode / Обекти /

>бул. „Цар Освободител“ №7

Централният военен клуб е многофункционална сграда в центъра на София. Разположен е на кръстовището на два основни пътя в София – ул. „Раковски“ и бул. „Цар Освободител“.

Централният военен клуб е една от културните икони на София, в него са се провеждали много събития като концерти, изложби, събрания, театрални постановки, церемонии и други. Строежът на клуба е започнал през 1895 г. на земя, закупена за 180 000 златни лева. В основите на строежа е поставен камък от битката при Сливница от Българо-сръбската война (1885-1886). Замислена и градена по проект на чешкия архитект Антонин Колар в стил Неоренесанс, сградата е завършена цялостно от българския архитект Никола Лазаров през 1907 година. Тя е представител на следосвобожденската архитектура. Има три етажа, които са с разпределение, характерно за клубните сгради от края на 19 век. Сградата има кафене, галерия, малки зали, както и концертна зала с 450 места.

Във Военния клуб, в следосвобожденска България, се е положило началото на българския театър и на оперно дело. В ателиетата му са работели майстори като Ярослав Вешин и Владимир Димитров – Майстора, а в салоните му са гостували със свои изложби Димитър Гюдженов, Борис Денев, Васил Стоилов. В клуба са се провеждали концерти на Кръстьо Сарафов, Николай Гяуров, Фьодор Шаляпин, Борис Христов и др.

Към Клуба работи и Централна армейска библиотека с над 120 000 тома.

През годините е носил и имената Офицерски клуб, Военен клуб, Централен дом на войската, Централен дом на народната войска, Централен дом на народната армия.

Комплекс „България“

sofcode / Обекти /

ул. „Аксаков“ №1

Зала „България“ е построена по идея на Чиновническото кооперативно спестовно застрахователно дружество „България“ като част от цялостен комплекс, включващ и хотел.

За комплекса, който е в съседство с Двореца на бул. „Цар Освободител“, през 1931 г. се обявява конкурс за застрояване на парцела. Спечелилите конкурса арх. Станчо Белковски и Иван Данчов изработват окончателните планове и поемат изпълнението. Строежът започва през пролетта на 1935г. и първата построена част са именно сградите от страната на ул. „Бенковски“ в това число и зала „България“.

Комплексът е завършен през есента на 1937.

Залата е снабдена с облицовка, направена според изискванията за добра акустика и със съдействието на Херцоговия институт за акустически изследвания при Държавното висше техническо училище в Берлин.

В първоначалния си вид зала „България“ се е състояла от голяма зала с 1470 места за публика (партер, два балкона, ложи) и със сцена за 100 души оркестър и 200 – хор. Камерната зала е имала 200 зрителски места. На сцената е бил монтиран орган на фирмата „Зауер“ от Франкфурт на Одер с 4 мануала, 72 регистъра и 6000 тръби.

Двете зали – камерна и голяма, – са основно средище на музикални изяви: концерти, конкурси, звукозаписи, прегледи, фестивали, лектории на „Филхармоничното общество“ и др.

Бомбардировката от 24 май 1944 разрушава залата, органа и двата рояла. През 1949 залата е възстановена и в нея концертира Царският Военен симфоничен оркестър, ръководен от Саша Попов. През 1974 се открива и камерната зала.

Национална академия за театрално и филмово изкуство

sofcode / Обекти /

Националната академия за театрално и филмово изкуство „Кръстьо Сарафов“ (известна и с широко използваното съкращение НАТФИЗ) е специализирано висше училище в гр. София. До 1995 г. академията е носила името „Висш институт за театрално изкуство“ и съответно е била известна с абревиатурата ВИТИЗ.

Националната Академия за Театрално и Филмово Изкуство е първото българско висше училище и една от най-престижните европейски образователни институции в областта на сценичните и екранни изкуства. Създадена през 1948 г., тя е единственото учебно заведение от този род, което се финансира от държавата.

Академичният състав на НАТФИЗ включва видни практикуващи артисти, критици, изследователи и педагози в областта на сценичните и екранните изкуства, дълбоко обвързани със своята работа.

Всяка година НАТФИЗ приема приблизително 120 студенти, от които 20 са чуждестранни студенти. НАТФИЗ се помещава в три съседни сгради в центъра на София. НАТФИЗ разполага с Учебен драматичен театър,

Държавен сатиричен театър „Алеко Константинов“

sofcode / Обекти /

ул. „Стефан Караджа“ №26

Държавният сатиричен театър „Алеко Константинов“ (Сатирата) е основан през 1957 година. Сградата му се намира на ул. „Стефан Караджа“ 26, пресечка на „Раковски“, „софийският Бродуей“. Разполага с две зали, „Щастливеца“ и „Методи Андонов“.

Театър „Българска армия“

sofcode / Обекти /

ул. „Раковски“ №98

Съществува от 1950 година. Сградата на театъра, разположена в самия център на София, е построена през 1936 година като киносалон “Роял”. Тежко пострадала по време на бомбардировките през Втората световна война, тя е неколкократно реконструирана, за да се превърне днес в модерно оборудвана театрална сграда с основен салон за 500 зрители и камерна сцена с 60 места. Сградата на театъра се намира в близост до Военния клуб и отдясно на градинката Кристал и паметника на Стефан Стамболов. В своята над 50-годишна история театърът е представил пред публиката над 270 постановки. В репертоара на театър са играни както класически творби на автори от световната драматургия (Уилям Шекспир, Фридрих Шилер, Калдерон, Антон Чехов, Максим Горки, Хенрих Ибсен, Бертолд Брехт, Бърнард Шоу, Фр. Дюренмат, Тенеси Уилямс, Артър Милър, Самюел Бекет, Йожен Йонеско), така и първи постановки на нови български пиеси.

Народен театър „Иван Вазов“

sofcode / Обекти /

ул. „Дякон Игнатий“ №5

Народният театър „Иван Вазов“ е най-старият театър в България след Освобождението, той е наследник на софийската драматична група „Сълза и смях“, която от 1904 г. се нарича Български народен театър.

От 1906 г. до 1952 г. трупата носи името Народен театър, през 1952–1962 г. – Народен театър „Кръстю Сарафов“, през 1962–1977 г. и след 1982 г. – Народен театър „Иван Вазов“. Бил е опожаряван няколко пъти, но отново е възстановяван.

Сградата е построена в близост до бившия княжески дворец в столицата, днес Национална художествена галерия, по проект на виенските архитекти Херман Хелмер и Фердинанд Фелнер, завършена е в края на 1906 г. и е открита за представления на 3 януари 1907 г.

През 1923 г. по време на представление избухва пожар, който нанася големи поражения. Театърът е възстановен окончателно през 1929 г. по проект на немския архитект Мартин Дюлфер и на българския строителен инженер, завършил в Мюнхен, Кирил Чапаров.

По време на бомбардировките в столицата (1943–1944 г.) е засегнат сериозно, но е възстановен още през 1945 г. Последното му преустройство е през 1971–1975 г., когато се създава и специална камерна зала.

През 2007 г. бе извършен ремонт на фасадите, покрива, пластиките и други части на театъра. Театърът има главна сцена с 750 места, малка сцена с 120 места и камерна зала с 70 места на четвъртия етаж.

Софийска градска художествена галерия

sofcode / Обекти /

ул. „Генерал Йосиф В. Гурко“ №1

Софийската градска художествена галерия е създадена на 22 октомври 1928 г. по заповед на ген. Владимир Вазов, тогавашен кмет на Столична община. Тя е настанена в реконструираната малко по-рано сграда на Градското казино на улица Гурко №1.

Първоначалният замисъл на институцията е за музей, с библиотека и архив, а картинната галерия се обособява впоследствие като резултат от дейността на музея. Първата постоянна картинна изложба в България е направена там през 1941 г., а седем години по-късно част от фонда ѝ е прехвърлена към фонда на Националната художествена галерия.

Като самостоятелна институция галерията се отделя през 1952 г. Понастоящем нейни притежания са 3500 живописни платна, 800 скулптури, 2800 графики и рисунки. През 2004 г. се създава и отделът за Съвременно изкуство и фотография.

Изложбената площ от 1100 кв. м. е разделена в 4 зали. Всяка година в галерията се състоят около 30 изложби