Попа

sofcode / Обекти /

„Патриарх Евтимий“ или „Попа“ е популярно кръстовище, ненаименуван площад в центъра на българската столица София. Дължи името си на статуя на Патриарх Евтимий, която е разположена в центъра му. Тя е изработена от скулптора Марко Марков и е поставена през 1939 година. Патриарх Евтимий е бил патриарх на Търново от 1275г. до 1393г. и е една от най-важните фигури в средновековна България

Площадът край паметника е известен като удобно място за срещи. В западната част на площада се намира филмотечното кино „Одеон“, а в южната – централата на „Булгартабак“.

На кръстовището на площада се пресичат три основни софийски пътни артерии – булевард „Васил Левски“, улица „Граф Игнатиев“ и булевард „Патриарх Евтимий“.

Съдебна палата

sofcode / Обекти /

Съдебна палата e изградена като монументална стуктура, намира се на бул. Витоша 2, затворена между улиците Алабин, Лавеле и Позитано.

През 1926 г. е създаден фонд „Съдебни сгради“. Първоначалният проект е бил на Никола Лазаров, но по-късно е променен от Пенчо Койчев. Довършителните работи продължават до 1940 г.

Съдебната палата първата сграда в града, изградена в този монументален стил, използван по-късно при Българската Народна Банка през 1930 и Ларгото през 1950 г. Сградата има сиенитен цокъл, облицовка от бял варовик и забележим корниз под най-горния етаж. Четириетажната сграда (с два допълнителни подземни етажа) се простира върху площ от 8500 квадратни метра и разполага с 430 помещения, от които 24 зали, библиотека и др., с обща застроена площ от 48 000 квадратни метра.

В периода 1980-1998г. сградата не се използва по предназначение, тъй като в нея се помещават колекциите на националния Исторически музей.

Общински културен институт – дом на културата „Средец“

sofcode / Обекти /

ул. „Кракра“ 2А,

Носител на значка „Златна книга“ и Златен печат присъдени от Съвета на европейската научна и културна общност за принос към развитието на българската култура.  Домът на културата „Средец“ е правоприемник на Градския младежки дом, открит през 1974 г.

Домът е едно от най-популярните пространства за традиционна и съвременна култура и изкуство в цялата страна. С добрата си локация в центъра на София и с гостоприемството си към формации и творци с различни естетики и от различна възрасти, той е непресъхващ източник на нови идеи и инициативи, удобно място за контакти, творчески обмен и изяви.

Предметът си на дейност, съхраняване, създаване и разпространение на културни ценности, ДК „Средец“ реализира в следните направления:

• Художествено-творческо – организира всички музикално-артистични, сценични и концертни изяви на колективите към Дома и извън него. Организира концерти, чествания на празници, конкурси, фестивали, изложби и пр.

• Рекламно-информационно – популяризира дейността на Дома чрез печатни материали, сувенири, отразяване в медиите, организиране на PR събития

• Квалификационно-образователно – организира различни по тематика и продължителност курсове, школи, дискусии, лекции, семинари и др.

• Административно-стопанско – обезпечава административното и финансово обслужване

Университетска библиотека при СУ „Св. Климент Охридски“

sofcode / Обекти /

бул. „Цар Освободител“ №15

Университетската библиотека при СУ “Св. Климент Охридски”, една от най-големите научни библиотеки в България, предлага услуги, съчетаващи традициите и модерните технологии, които изграждат облика й на съвременен библиотечно-информационен, културен и образователен център. Създадена едновременно с Висшето училище в София през 1888г. и до днес тя играе важна роля в развитието на българската наука и образование.

Още първият ректор на Университета Александър Теодоров-Балан поставя въпроса за незабавното изграждане на библиотека, която да задоволява потребностите от научна литература на преподаватели и студенти.

Сградата на библиотеката е открита през 1934, като е дело на известните архитекти Ив. Васильов и Цолов. Обявена е за културен паметник.

Работното време на библиотеката е понеделник-петък 8-20 ч, събота 8-18ч.

Централна библиотека на БАН

sofcode / Обекти /

ул. „15 ноември“ №1

Създаването на Централната библиотека на БАН е положено още през 1869, когато се основава книжна сбирка на Българското книжовно дружество, преименувано по-късно на Българска академия на науките. Дружеството е учредено в Браила, Румъния През 1873 е съставен първият систематичен каталог от 2761 книжни тома. През 1879 библиотеката се пренася в София. С времето систематизацията и компютъризацията напредва е през 2003 започва създаването на онлайн каталог. .

През 2004 стартира програма за обмен на библиографски данни между Централната библиотека на БАН и водещи библиотеки в страната и чужбина.

Към момента в библиотеката се съхраняват книгите на централата и 49те специални библиотеки към Академията, които наброяват 1 905 253 тома.

Старинен храм Света Петка Стара

sofcode / Обекти /

Храм „Света Петка-Стара” е посветена на тракийската преподобна Параскева, родом от Епиват, живяла през 11 в. На южния вход на църквата има надпис: “Старинен храм “Св. Петка”, 1241 г.”. Това означава, че през 1241 година храмът или е обновен, или е новосъграден върху стари основи в чест пренасяне мощите на преподобна Параскева-Петка на българска територия, в Търново – столицата на тогавашното Българско царство. Според някои източници църквата е била дворцова още преди това.

Паметник на Незнайния войн

sofcode / Обекти /

Паметникът на Незнайния воин се намира в центъра на София.

Разположен е на южната страна на софийската катедрала „Света София“ на улица „Париж“ №2. Монументът е издигнат като възпоменание на стотиците хиляди български войници, загинали за родината във войните, водени от българската държава.

Паметникът е дело на архитект Никола Николов и е открит на 22 септември 1981 година, по случай 1 300 годишнината на българската държава.

В монумента са съчетани „вечен огън“, пръст от Старозагорското сражение и Шипченската битка, които са едни от най-важните битки в Руско-турската война от 1877-1878 година, статуя на легнал лъв – българският национален символ, дело на известния скулптор Андрей Николов и каменна плоча с надпис:

„БЪЛГАРИЙО, ЗА ТЕБЕ ТЕ УМРЯХА,

ЕДНА БЕ ТИ ДОСТОЙНА ЗАРАД ТЯХ

И ТЕ ЗА ТЕБ ДОСТОЙНИ, МАЙКО, БЯХА!“

—из Новото гробище над Сливница, Иван Вазов

Борисовата градина

sofcode / Обекти /

Борисовата градина е най-големият парк в рамките на град София.
Борисовата градина е била разположена в покрайнините на столицата, които с разрастването ѝ стават неин център. Днес в нея се намират стадионите Васил Левски и Българска армия, както и най-големия плаж в София — Мария Луиза.

Най-напред паркът е наречен „Разсадника“, впоследствие преименуван на „Пипиниера“. До 1885 г. паркът е популярен и като Цариградската градина. След раждането на престолонаследника Борис Търновски е именувана „Княз-Борисова градина“. По времето на тоталитарния режим (1944 – 1989 г.) името е сменено на „Парка на свободата“, а след демократизирането на страната паркът отново е преименуван на Борис III.

До Освобождението теренът съставлявал турски военен полигон. През 1879 значителна част от него е отредена за турско гробище с общинско разпореждане. На 22 март 1882 с единодушно решение на Общинския съвет по предложение на кмета е предвидено създаването на парка. То среща критика с оглед окаяното състояние на столицата – кални улици и газени фенери.

През 1882 г. кметът на София Иван Хаджиенов възлага създаването ѝ на швейцареца Даниел Неф. През 1883–1884 г. той изготвя проектите и засажда първите цветя и дървета. В края на века разсадникът носи и приходи за общината. Работата на Даниел Неф се поема от Карл Неф и Емил Аман.

През 1903 г. в престрелка между слатинските шопи и полицията и военните загиват двама и са ранени десетки души. Причината била нежеланието на местните пасища им да бъдат преустроени в парк.

По идея на Йозеф Фрай са направени фонтанът и балюстрадите на Рибното езеро.

През втората половина на XX век, в Борисовата градина са изградени детски кътове с играчки, летни естради и театър, читалня, тенискортове, паметници, конна база. В началото на XX век е създадено езерото Ариана. За първи път в София плават лодки. Край него и в едноименната бирария се събира градският елит, свири и военна музика. През зимата се ползва за каране на кънки.

Обрадовският манастир „Св. Мина“

sofcode / Обекти /

(маршрутка 11 от Лъвов мост, изход на метро Мария Луиза)

Обрадовски манастир е построен е на брега на Владайска река, в бившото село Обрадовци, сега квартал на София. Телефон за връзка: (02) 936 69 99

Според легендите Обрадовският манастир „Св. Мина“ е основан през късно-римската епоха. През 11в. на това място е имало голям манастирски комплекс с 40 параклиса, множество манастирски сгради и духовно училище, както и метох на Света гора,

През Средновековието манастирът е част от Софийската Мала Света Гора – пръстен от манастири около днешната ни столица. Кръстоносните походи и османските нашествия постепенно заличават напълно следите на Светата обител, но споменът за манастира на името на светеца-воин Мина остава в легендите. При прокопаването на коритото на река Владайска са открити основи на сгради, а по-късно реката дълго време е носила керемиди, камъни и тухли.

През 1927г. селяни случайно се натъкват на останки от древния манастир и в периода 1942 — 1945г. Обрадовската обител е възстановена в сегашния си вид. Тогава е издигната днешната манастирска църква, а малко по-късно са построени няколко параклиса. В един от тях посветен на св. св. Козма и Дамян е вградено аязмо със светена вода.

Всяка година на 11 ноември в Обрадовския манастир се чества празник посветен на Свети великомъченик Мина. Мина е бил египтянин, служил в римската войска по времето на императорите Диоклетиан и Максимилиан. Той загинал мъченически за християнската вяра, защото отказал да принесе жертва на езическите идоли.

Паметник на Стефан Стамболов

sofcode / Обекти /

Стефан Николов Стамболов е бележит български държавник, революционер, политик, поет и журналист. Той взима активно участие в Старозагорското въстание през 1875 и Априлското въстание през 1876.

Управлението на ръководената от него Народнолиберална партия (1887-1894) поставя основите на подема на България през следващите две десетилетия. Стамболов се смята за един от най-важните основоположници на модерна България и понякога е наричан Българския Бисмарк.