Национална галерия за чуждестранно изкуство

sofcode / Обекти /

пл. „Александър Невски“ №1

Националната галерия за чуждестранно изкуство е българска държавна културна институция, открита на 5 ноември 1985 г. като галерия към фондация „Св. св. Кирил и Методий“. Идеята е на Людмила Живкова, чието име фондацията носи до 1990 година. Намира се в София и днес притежава над 10 000 музейни единици – графика, живопис, скулптура и приложни изкуства. Обособена като самостоятелна експозиция, към нея е добавен чуждестранният фонд на Националната художествена галерия. Обогатяването на музейната сбирка става възможно и посредством даренията на Фонд „13 века България“, както и на частни колекционери.

Галерията се помещава в стара столична сграда, бивша печатница, проектирана от виенския архитект Фридрих Швамбергер, пострадала от бомбардировките при Втората световна война и впоследствие възстановена напълно. В днешния си вид, съобразен с функциите на съвременна галерия, тя е дело на известния български архитект Никола Николов.

Разположена е на четири етажа в 20 зали с обща експозиционна площ около 3 200 кв. метра. Притежава европейско, азиатско (будистко, японско и индийско), както и африканско изкуство, така и колекция от християнска пластика с произход индийската провинция Гоа, каквито има единствено в Португалия и Великобритания.

Къща-музей П. К. Яворов

sofcode / Обекти /

ул. Г. С . Раковски 136

На емблематичната улица Раковски е разположена къщата, в която от 29 ноември 1912 до трагичната нощ на 30 ноември 1913 г. живеят Пейо Яворов и Лора Каравелова. От 1963 къщата функционира като музей, съхраняващ ценни сбирки от ръкописи, оригинални фотографии, личната библиотека на поета, първите му издания с автографи, оръжейната му колекция. Лични вещи на Пейо Яворов, Мина Тодорова и Лора Каравелова, живописни платна, графични листове и произведения на пластичното изкуство от бележити български творци. Битовата експозиция с работния кабинет на поета пресъздава семейното огнище на Яворов и Лора. Тук е възстановена и стаята с оригиналните мебели и вещи от последното жилище на поета на ул. Солунска.

Мавзолей-гробница „Княз Александър I Батенберг“

sofcode / Обекти /

бул. „Васил Левски“ № 81

Мавзолеят на Александър I Батенберг е гробницата на първия след Освобождението български княз Александър I Батенберг. Сградата се намира на булевард „Васил Левски“ №81 в София и има площ 80 m2 и височина 11 m. Построена е през 1897 година по проект на швейцарския архитект Херман Майер, в еклектичен стил (с видни елементи от нео-барока и нео-класицизма), като интериорът е украсен от известния български художник Харалампи Тачев. Александър Батенберг е погребан вътре през 1898 година.

Александър умира в изгнание в Грац, Австрия през 1893 г., като първоначално е погребан там. Съгласно неговото желание, останките му са преместени в българската столица. Той е погребан с държавно погребение След служба в църквата Света Неделя тялото му е преместено в църквата Свети Георги, а след това новопостроения мавзолей в центъра на града.

От 1946 до 1991 година сградата е затворена за посетители по нареждане на комунистическата власт. След 1991 г. Министерството на отбраната отново отваря Мавзолея за посетители. През 1937 година неговата съпруга графиня Й. Хартенау дарява на Главния военен музей лични вещи и документи на бившия княз, като част от тях са изложени в мавзолея. Мавзолеят частично е възстановен през 2005 г.

Музей на Софийския университет

sofcode / Обекти /

бул. „Цар Освободител“ №15

Музейната експозиция на Софийския университет се намира в помещенията под ротондата, в блок 6 в северното крило на Софийския университет, които са адаптирани за нуждите на музея. Цялата експозиция обхваща площ от около 100 м2 в една основна и 4 други зали. Изложбата е допълнена и с две по-малки музейни сбирки по археология и етнология, разположени в други две отделни зали.

Музей на спорта

sofcode / Обекти /

Бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“ 38

Музеят на физическата култура и спорта се помещава в специално пригодена зала на Националния стадион „Васил Левски“.

Първата експозиция е открита на 30 март 1962 г., като първоначално се помещава в Спортната палата. В музея е представена историята на българския спорт и върховните постижения на родните ни спортисти.

Фондовете на музея са придобити чрез дарения от известни български спортисти, състезатели и спортни деятели, като Христо Стоичков, Йорданка Благоева, Диана Йоргова, Светла Оцетова, Весела Лечева, Здравка Йорданова, Григорий Педан, ген. Владимир Стойчев, Крум Лекарски, Надежда Лекарска и много други.

Национален стадион „Васил Левски“

sofcode / Обекти /

През 1924 г. Софийската община отпуска мястото за игрище „Левски“, където сега се намира Националният стадион, върху празна незастроена площ, ползвана дотогава за общинско сметище в покрайнините на София отдясно на река Перловска в близост Орлов мост.

Арх. Зафир Абрашев проектира и изпълнява проекта с твърд сгуриен терен, лекоатлетическа писта и трибуни за около 10 000 зрители. На игрище „Левски“ са играли ФК Левски. Югозападно от него се е намирал стадион Юнак (който се е използвал като национален стадион). След разрушаването на двата стадиона в края на 1940-те години на същото място започва построяването на многофункционален комплекс по проект, предложен от арх. Теньо Дундаков. Стадионът е завършен през 1953 г. и има 60 000 седящи места. В този си вид стадионът остава до 1998 г. когато започва реконструкция, за да може съоръжението да отговаря на изискванията на УЕФА. През 1997 г. е решено да се положат седалки и да се направят козметични подобрения. През 1998 започва самата реконструкция. Стадионът е завършен през октомври 2002 г. преди срещата България – Хърватия, с която е открит отново. След завършване на реконструкцията и спазване на разпоредбите на УЕФА капацитетът е намален почти на половина до 43 340 седящи места.

Националният стадион „Васил Левски“ е лицензиран през 2002 г. от УЕФА и притежава четиризвездна категория по стандартите на УЕФА и ФИФА за капацитет на стадион от такъв ранг.

Стадионът има зали за джудо, художествена гимнастика, баскетбол, аеробика, скално катерене и тенис на маса.

Национален литературен музей

sofcode / Обекти /

ул. „Георги С. Раковски“ №138

Националният музей на българската литература е създаден на 1 януари 1976 г. към Комитета за изкуство и култура, със задача “да издирва, събира, съхранява, проучва, обнародва и показва веществените и документални паметници, свързани с цялостната история на българската литература от основаването на българската държава до наши дни и в бъдеще”.

Към музея се организира литературен архив и научно-изследователска група.

Литературните къщи музеи на територията на София влизат като филиали в структурата на НМБЛ, а тези в провинцията попадат под негово методическо ръководство.

С Разпореждане на Министерски съвет № 22 от 12.03.1992 г. името на музея се изменя в Национален литературен музей.

Национален църковен историко-археологичен музей

sofcode / Обекти /

пл. „Св. Неделя“ №19

Националният църковен историко-археологически музей се намира в сградата на Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски” на площад „Света Неделя” в центъра на София.

Забележителната сграда е дело на български и чуждестранни архитекти и художници и е построена през 1923 г. Тогава отваря врати и музеят. По време на бомбардировките през Втората световна война сградата сериозно е пострадала, но по-късно е възстановена.

Музеят съхранява над 10 000 експоната – икони, дърворезби, исторически документи, църковна утвар, старопечатни книги и др. Посетителите могат да видят икони, изработени от майстори от Тревненската, Самоковската, Дебърската и Банската школа. Изложени са уникални по своя вид автографи – ръкописи на Неофит Бозвели, Иларион Макариополски, екзарх Антим І, екзарх Йосиф І и други. Заради изключителната си ценност често експозиции на музея гостуват по покана на различни музеи в целия свят – Париж, Женева, Санкт Петербург, Москва, Прага, Братислава и др.

Сградата на Богословския факултет е обявена за архитектурностроителен и художествен паметник на културата с национално значение.

Природонаучен музей при БАН

sofcode / Обекти /

бул. „Цар Освободител“ №1

Националният природонаучен музей при БАН е научен институт и най-богатият природонаучен музей на Балканския полуостров.

Тук се съхранява и популяризира живата и нежива природа в България и чужбина – над 1 милион екземпляра препарирани животни, растения и минерали. Експозициите на Националния природонаучен музей включват повече от 400 вида бозайници, над 1200 вида птици, множество земноводни и влечуги, стотици хиляди насекоми и други безгръбначни, както и фосилни образци (кости, костни фрагменти и цели скелети). Също така тук са изложени много минерални видове и около 1200 вида хербарни образци от флората на България. Националният природонаучен музей е първият природонаучен музей на Балканския полуостров.

Националният природонаучен музей е създаден през 1889 г. като Естествено-исторически музей на Княз Фердинанд.

Музейна сбирка на Българска Народна Банка

sofcode / Обекти /

пл. „Княз Александър I“ №1

Българската народна банка е основана през 1879 г. и много скоро започва да играе важна роля в стопанското възраждане на страната, превръщайки се в гръбнак на финансовата система.

Идеята да се създаде музейна сбирка на БНБ възниква в края на 20-те години на ХХ в. За първи път, макар и частично, тя се осъществява през 1969 г., когато за кратко време в паричния салон е представена изложба на банкноти и монети. След 1991 г. започва подготовката на постоянна експозиция, която да представи на широката публика най-ценното от музейния фонд.

Музеят на БНБ е открит официално на 25 януари 1999 г. във връзка с честването на 120-годишнината от основаването на банката.

Постоянната изложба е структурирана в няколко раздела. На площ от около 300 кв. м. тя онагледява богатството от антични и средновековни монети, откривани на територията на България от V в. пр. Хр. до днес; многогодишната дейност на Министерство на финансите и на БНБ по емитирането на монети за нуждите на паричното обращение на страната; историята на банкнотната емисия, осъществявана от БНБ след 1885 г.