Обекти

Храм „Св. Преподобни Паисий Хилендарски”

Храм „Св. Преподобни Паисий Хилендарски”

Паисий Хилендарски (1722–1773), често наричан още Отец Паисий, e български народен будител и духовник, автор на „История славянобългарска“. Изразените в труда му идеи за национално възраждане и освобождение на българския народ карат много учени да го сочат за основоположника на Българското възраждане. Канонизиран е за светец с писмен акт на Светия Синод на Българската православна църква през 1962 г.
Паисий е роден в днешна Самоковска епархия, вероятно в град Банско. Той се установява в Хилендарския манастир в Атон през 1745г, където по-късно става йеромонах и заместник-игумен. С упорита работа той две години събира материали, като дори посещава германски земи и написва своята История Славянобългарска през 1762г в Зографския манастир. Книгата е първият опит да се направи пълна история на България. Книгата е и опит за възраждане и подсилване на българското национално съзнание.

Снимки от обекта

Национален Дворец на Културата

Национален Дворец на Културата

Националният дворец на културата е многофункционален комплекс – синтез на модерна архитектура с пластични изкуства. Великолепните пространства са одухотворени от над сто произведения на монументалната живопис, скулптурата, дърворезбата, гоблена, металопластиката и други жанрове. Тук са съсредоточени както културният живот на столицата, така и престижна конгресно-конферентна дейност, делови и политически събития. Има прекрасни условия и добри професионалисти за провеждането на престижни прояви и могат да бъдат посрещнати и най-строгите международни изисквания. С времето НДК се е превърнал в естествен притегателен център за столичани и гостите на столицата, а силуетът на Двореца на фона на Витоша е емблематичен. В залите на НДК са гастролирали знаменити артисти като Херберт фон Караян, Клаудио Абадо, Алексис Вайсенберг, Хосе Карерас, Андреа Бочели, Николай Гяуров, Рикардо Мути, Монсерат Кабайе, Катя Ричарели, Мирела Френи, Веселина Кацарова, Дарина Такова, Анна Томова – Синтова, Гена Димитрова, Емил Чакъров, Емил Табаков, Юрий Башмет, Найджъл Кенеди, Емир Кустурица и др. Тук ежегодно се провежда Новогодишния музикален фестивал, създаден от маестро Емил Чакъров през 1986 година. Тогава на голямата сцена могат да бъдат чути великолепни български гласове като тези на Веселина Кацарова, Калуди Калудов, Красимира Стоянова, Цветелина Василева, Ина Кънчева, Бойко Цветанов, Юлиан Константинов, Орлин Анастасов, Румен Дойков, Лъчезар Пръвчев, Емил Иванов, а също така и най-големите симфонични оркестри с най-добрите диригенти – Емил Табаков, Росен Миланов, Методи Матакиев, Найден Тодоров. Сред тези значими събития, традиция в културния афиш на НДК са гостувания на читалищни и училищни състави от район „Триадица” в рамките на традиционните „Фестивал на детските игри”, „Салон на изкуствата”, „Новогодишен коледен фестивал”, организиране на творчески вечери и премиери на книги.

Снимки от обекта

Музикален център „Борис Христов“

Музикален център „Борис Христов“

Къщата, където се помещава музикалният център е била дом на големия оперен певец Борис Христов и е построена от родителите му през 20-те години на 20 век. С изричното желание да бъде преустроена в културно средище, през 1977 г. къщата е дарена от Борис Христов на държавата и оттогава насам е стопанисвана от Министерство на културата. В центъра се помещават арт-галерия, музейна експозиция за Борис Христов и зала с 50 места, която респектира с рояла „Бьозендорфер”, където освен концерти се провеждат публични лекции, литературни четения и бизнес-коктейли. Има и три помещения, боядисани в различни цветове, във всяко от които се „прави” различно изкуство – танц, музика и танцов театър.

Намира се на ул. „Цар Самуил“ № 43

Снимки от обекта

Национален музей за история на МВР

Национален музей за история на МВР

През 1907 г. Народното събрание утвърждава Закон за полицията, в който за първи път е отбелязано, че се създава Музей на полицията. От тук насетне всички дейности и мероприятия на тази институция вътрешно са обединени от разбирането за Музея като лице на МВР. За изминалите години Музеят е извършвал целенасочена научно-изследователска, събирателска и проучвателска дейност, подчинена на няколко основни цели, сред които са: координиране усилията на историци, изследователи и хора, работещи в системата на МВР за откриване, изследване и съхраняване на архивни материали, документи, снимки, оръжия, униформи, ордени и медали, мемоар и лични вещи, подарени на Музея, включване на Музея в дейността на националната музейна общност, изграждане на музейни сбирки на териториалните поделения на Музея в страната. Сред приоритетните дейности на тази институция е експозиционната. Организираните две тематични изложби през 2006 г., „Децата и насилието” (във връзка с официалния празник на МВР), „125 години жандармерия”, „Заедно срещу дрогата” бяха посетени от ученици от всички училища в района.

Намира се на ул. „Лавеле” № 30

Национален музей „Земята и хората”

Национален музей „Земята и хората”

Националният музей „Земята и хората” е един от големите минераложки музеи в света. Намира се в центъра на София. По своя профил музеят обхваща минералното царство на Земята в различни негови аспекти – жизнена среда, източник на суровини и енергия, предмет на научно познание, обект на емоционално и естетическо въздействие. През годините и до днес в музея работят много специалисти в различни области на науките за Земята. Музеят разполага с библиотека, експозиционна, заседателна и видео зали, както и с множество лаборатории. Средствата за създаване на музея и придобиването на минералните образци са изцяло от дарения на частни лица, фирми и институции. Колекцията на музея е организирана в 7 фонда, представителни образци от които са изложени в постоянни експозиции. В експозиционните зали се организират и Временни експозиции с образци от особен интерес или тематични. Богат е афишът с културни инициативи. Една от най-важните инициативи на музея е ежегодното отбелязване на Деня на Земята през месеците април и май.

Специализираната научна библиотека на НМ „Земята и хората” е обособена като специализирано звено на музея, за да събира и съхранява специализирана научна литература в областта на геологията и минералогията.

Намира се на бул. „Черни връх” № 4

Снимки от обекта

Храм „Свети вмчк. Георги Победоносец”

Храм „Свети вмчк. Георги Победоносец”

Свети Георги е патрон на район „Триадица”. Това е една от причините за тясното сътрудничество между ръководството на района и църковното настоятелство. Всяка година на 6 май – Гергьовден, деня на храбростта и Българската армия и празник и на район „Триадица”, в градинката пред главния вход на храма се провежда голям празничен концерт, в който участват състави и ансамбли от читалищата и училищата в района, народни певци, музиканти и др.

Намира се на бул. „П. Евтимий” № 90

Снимки от обекта

Южен парк

Южен парк

На територията на район „Триадица” се намира Южният парк на София с обща площ 134 хектара, който е притегателен център както за жителите на района и столицата, така и за гостите в района. Южният парк е структурообразуващ елемент за града и зелената му система и е предвидена като основен зелен клин към Витоша. Идейният проект е разработен и одобрен през 1972 г. (проектантски екип с ръководител арх. М. Карлова), когато започва и неговото строителство. Южният парк е планиран в пейзажен стил (английски парк). Планировката е подсказана от разнообразния релеф и богатството на теренни форми. Структурно в парка са обособени 4 сектора. Главният подход, изграден върху равнинната част от терена, е оформен като декоративна настилка с богати цветници с геометрични форми. В детския сектор са разположени няколко площадки, водни съоръжения и малки заведения за хранене. По стръмния скат под Правителствена болница са изградени няколко тематични изгледни площадки, които предлагат тих отдих и съзерцание. В Южния парк се срещат 65 вида птици, 29 от тях защитени, а 2 записани в Червената книга на България. През парка преминава Перловската река, която се влива в р. Искър. В Южния парк са организирани няколко детски къта, открита е и концертна сцена.

Снимки от обекта

Националният политехнически музей

Националният политехнически музей

Политехническият музей става част от системата на българските музеи на 13 май 1957 г. с разпореждане № 486 на Министерския съвет. Първоначално музеят е на подчинение на Българската академия на науките, впоследствие на Министерството на просветата и културата, а от 1968 г. е включен в състава на националните музеи.   Националният политехнически музей съхранява над 22 000 експонати, разпределени по колекции: времеизмерване, транспорт, фото и кинотехника, оптика, звукозапис и звуковъзпроизвеждане, радио и телевизия, изчислителна техника, музикални механизми, геодезически уреди, измервателна техника, битова техника, шевни машини, пишещи машини, физични уреди и съобщителна техника. В музея се пазят ценни свидетелства, свързани с живота и научното творчество на видни дейци на българската наука и техника, интересни единични изделия и др. Научният архив включва над 2000 архивни единици. Музеят разполага с видеоархив, киноархив, фотоархив, справочен апарат по история на науката и техниката, личностни архиви, специализирана библиотека-читалня с над 12 000 книги и периодични издания, сбирка от художествени творби с техническа тематика, картографски произведения.

Националният политехнически музей и неговите филиали функционират като образователни институции и работят в партньорство с Министерството на образованието и науката и по-специално с учителите от средните училища, Българската академия на науките, Софийския университет „Св. Кл. Охридски” с неправителствени организации – Съюза на физиците в България, Съюза на химиците, Съюза на учените в България, Федерацията на научнотехническите съюзи, Деловия клуб на Германската икономика в България, Австрийския институт за Южна и Югоизточна Европа, както и с редица фондации, фирми и сдружения.

Намира се на ул. „Опълченска” № 66

Снимки от обекта

Централни софийски хали

Централни софийски хали

Централните софийски хали или за кратко Халите са търговски комплекс в центъра на София разположени на бул. „Мария Луиза“ до пресечката с ул. „Екзарх Йосиф“.

Строителството започва през 1909 година по проект на архитекта Наум Торбов. Халите отварят врати през 1911 година и се превръщат във важен търговски обект в центъра на града. До края на 40-те години софийската община е отдавала под наем 170 магазина и щанда в Халите. Наемите и качеството на продуктите са били стриктно регулирани. През 50-те години интериорът на сградата е бил значително променен. Халите са затворени през 1988 година за реконструкция и обновление и са открити отново около Великден през 2000 година. В Халите работят 1 000 служители като търговските помещения са разположени на 3 етажа. Предлагат се щандове и магазини за хранителни продукти, дрехи, аксесоари и бижутерия, както и заведения за бързо хранене.

Снимки от обекта

Национален дворец на децата

Национален дворец на децата

Националният дворец на децата (НДД) е най-голямата институция в България за допълнително образование и възпитание, за пълноценно ангажиране на свободното време на децата и младежите и превантивна работа с подрастващите. Той е единственото и уникално по рода си звено на Министерството на образованието, младежта и науката (МОМН) с национално значение, което предлага целогодишно разнообразни и атрактивни дейности във всички културно-образователни области, осигурявайки подходящи условия за овладяването на необходимите умения и компетенции за успешната реализация на младите хора и усвояването на европейските стандарти на образование, работа и живот.

В НДД децата откриват и развиват своите умения, дарования и таланти в над 50 разнообразни педагогически форми в пет основни направления: “НАУКА, ТЕХНИКА И ТЕХНОЛОГИИ”, “ИЗКУСТВА”, “СПОРТ”, ПРЕДУЧИЛИЩНА ШКОЛА “ЛЮБОЗНАЙКО”, ОБРАЗОВАТЕЛНО-ИГРОВИ ЦЕНТЪР „ЗНАМ И МОГА”.
Като национална институция НДД е главен координатор по дейностите описани в Националния календар за Извънкласни събития към Министерството на образованието, младежта и науката. Всяка година се провеждат повече от 70 национални и международни състезания, като НДД е координатор на повечето от тях.

Националният дворец на децата е член на Европейската асоциация на институциите за свободното време на децата и младежите (EAICY).