Катедрала Св. Александър Невски

Църквата Св. Александър Невски е един от най-популярните символи на София и България изобщо. Разположена е в сърцето на столицата и е катедрален храм на българския православен патриарх. Нейните високи позлатени кубета се виждат от много места в града и са повод за гордост у всеки българин.

Идеята за строежа й се появява веднага след Освобождението, а един от най-големите радетели за нея е видният политик Петко Каравелов. Решението да бъде приведено в действие е взето на Учредителното събрание в старата престолнина Велико Търново през 1879 г. Средствата се набират от всички църковни общини по градове и села в страната,

Строителната дейност е започната символично с тържествено полагане на първия камък през 1882 г. Първоначалният архитектурен план на църквата е изработен от българския архитект акад. Иван Богомилов. След неговата смърт е извикан екип от руски архитекти, начело с проф. Александър Померанцев. Те изцяло променят първия проект. Окончателният архитектурен план е готов през 1898 г. и 6 години по-късно (1904 г.) започват истинските строителни работи по храма. Катедралата е завършена през 1912 г., точно в навечерието на Балканската война и може да се каже, че символизира идеята, която била завладяла всички българи тогава и която остава неизпълнена и до ден днешен, а именно обединението на целокупния български народ в една достойна европейска държава. За строежа на храма са похарчени повече от пет милиона и половина тогавашни лева.

Като признателност към Русия и нейния цар Александър II, наричан и “Цар Освободител”, храмът е кръстен на известния светец, покровител на Русия – Св. Александър Невски, който приживе бил княз на Новгород през XIII-ти век и защитил русите разгромявайки шведските войски при река Нева (от където идва и прозвището му “Невски”). В 1916 г., когато по време на Първата световна война Руската империя е враг на България, катедралата е прекръстена на “Св. Св. Кирил и Методий”, но още след 4 години старото й име е върнато отново. През 90-те години на миналия век част от чудотворните мощи на Св. Александър Невски е дарена на България от руския патриарх и сега тя се съхранява до олтара на катедралата.

Много български и руски иконописци, скулптури, архитекти и строители са взели участие в декорирането и зографисването на интериора на църквата. Външната фасада е била започната от италиански майстори каменоделци, а е завършена от българските им колеги. Пластмасовите отливки на различните декоративни елементи на фасадата са правени от скулптора Вилхелм Глос. Активна роля в изграждането и декорацията е взел известния български архитект Йордан Миланов. Катедралата има архитектурния план на петкорабна кръсто-куполна базилика от Нео-византийски тип, с акцент на купола и камбанарията. За вътрешната и външна декорация са използвани скъпи материали като италиански мрамор, оникс от Бразилия, алабастър и др. Централният купол е висок 45 м и е с надпис от тънки златни букви на молитвата “Отче наш”. Полилеите за църквата са специално произведени в Мюнхен.

Църквата е с просторна вътрешна част а площ 3000 кв.м. Повече от 5000 човека могат да влязат в нея. Св. Александър Невски беше най-голямата православна църква на Балканите от 1912 до 1984, когато сръбската катедрала “Св. Сава” в Белград е завършена. Камбанарията е най-високата част на Св. Александър Невски, издигаща се на 53 м. Има 12 камбани, закупени от Москва. Най-голямата тежи 12 тона, а най-малката само 10 килограма. Всички камбани взети заедно тежат 23 тона.

Някои от най-ценните образци на българската иконопис са показани в криптата на катедралата. Изложбата е част от Филиала за Старо Българско Изкуство към Националната Художествена Галерия. Можете да видите повече от 300 икони, фрагменти от средновековни фрески и различни елементи от църковната декорация.

IMG_3723 IMG_3805