Борисовата градина
Борисовата градина е най-големият парк в рамките на град София.
Борисовата градина е била разположена в покрайнините на столицата, които с разрастването ѝ стават неин център. Днес в нея се намират стадионите Васил Левски и Българска армия, както и най-големия плаж в София — Мария Луиза.
Най-напред паркът е наречен „Разсадника“, впоследствие преименуван на „Пипиниера“. До 1885 г. паркът е популярен и като Цариградската градина. След раждането на престолонаследника Борис Търновски е именувана „Княз-Борисова градина“. По времето на тоталитарния режим (1944 – 1989 г.) името е сменено на „Парка на свободата“, а след демократизирането на страната паркът отново е преименуван на Борис III.
До Освобождението теренът съставлявал турски военен полигон. През 1879 значителна част от него е отредена за турско гробище с общинско разпореждане. На 22 март 1882 с единодушно решение на Общинския съвет по предложение на кмета е предвидено създаването на парка. То среща критика с оглед окаяното състояние на столицата – кални улици и газени фенери.
През 1882 г. кметът на София Иван Хаджиенов възлага създаването ѝ на швейцареца Даниел Неф. През 1883–1884 г. той изготвя проектите и засажда първите цветя и дървета. В края на века разсадникът носи и приходи за общината. Работата на Даниел Неф се поема от Карл Неф и Емил Аман.
През 1903 г. в престрелка между слатинските шопи и полицията и военните загиват двама и са ранени десетки души. Причината била нежеланието на местните пасища им да бъдат преустроени в парк.
По идея на Йозеф Фрай са направени фонтанът и балюстрадите на Рибното езеро.
През втората половина на XX век, в Борисовата градина са изградени детски кътове с играчки, летни естради и театър, читалня, тенискортове, паметници, конна база. В началото на XX век е създадено езерото Ариана. За първи път в София плават лодки. Край него и в едноименната бирария се събира градският елит, свири и военна музика. През зимата се ползва за каране на кънки.
