Археологически институт с музей при БАН

sofcode / Обекти /

ул. „Съборна“ №2

Археологическият институт с музей (АИМ) е български научноизследователски институт в София, част от структурата на Българската академия на науките (БАН). Той включва и Археологически музей — най-старият музей в България. Помещават се в сградата на бившата Буюк джамия (1474 година от Мехмед II).

Музеят е основан като отделна институция през 1893г като Национален Музей с директор чехът Вацлав Добруски. Седалището е било в бившата джамия, която преди това е помещавала Националната библиотека (1880-1893).

Музеят официално се открива през 1905г. , като всички археологически находки са поместени там. Няколко допълнителни зали и административни сгради към музея са създадени през идните години. При изграждането им е запазена външната конструкция да се строи със стар камък, въпреки неблагоприятните условия като влажността през лятото.

Музеят има пет изложбени зали: Централна зала, Праистория, Средновековие, Съкровищница и специална временна изложба. Управлява се от БАН.

В момента музеят към Националния археологически институт притежава най-богатата нумизматична колекция в страната с над 300,000 броя монети.

Национална галерия за чуждестранно изкуство

sofcode / Обекти /

пл. „Александър Невски“ №1

Националната галерия за чуждестранно изкуство е българска държавна културна институция, открита на 5 ноември 1985 г. като галерия към фондация „Св. св. Кирил и Методий“. Идеята е на Людмила Живкова, чието име фондацията носи до 1990 година. Намира се в София и днес притежава над 10 000 музейни единици – графика, живопис, скулптура и приложни изкуства. Обособена като самостоятелна експозиция, към нея е добавен чуждестранният фонд на Националната художествена галерия. Обогатяването на музейната сбирка става възможно и посредством даренията на Фонд „13 века България“, както и на частни колекционери.

Галерията се помещава в стара столична сграда, бивша печатница, проектирана от виенския архитект Фридрих Швамбергер, пострадала от бомбардировките при Втората световна война и впоследствие възстановена напълно. В днешния си вид, съобразен с функциите на съвременна галерия, тя е дело на известния български архитект Никола Николов.

Разположена е на четири етажа в 20 зали с обща експозиционна площ около 3 200 кв. метра. Притежава европейско, азиатско (будистко, японско и индийско), както и африканско изкуство, така и колекция от християнска пластика с произход индийската провинция Гоа, каквито има единствено в Португалия и Великобритания.

Национална художествена галерия

sofcode / Обекти /

пл. „Княз Ал. Батенберг“ №1

Националната художествена галерия е българска държавна културна институция. Официалното ѝ название е Национален музей на българското изобразително изкуство. Намира се в София и се помещава в сградата на бившия царски дворец, заедно с Националния етнографски музей. Създадена е с постановление на правителството на 24 ноември 1948 година като приемник на Софийската градска художествена галерия, от която получава доста от експонатите си. Настанява се в Двореца едва през 1952 г.

Във фонда си съхранява над 50 000 художествени творби — живопис, скулптура и графика на видни представители на българското изобразително изкуство, от които са изложени над 3000.

Музейна сбирка на Българска Народна Банка

sofcode / Обекти /

пл. „Княз Александър I“ №1

Българската народна банка е основана през 1879 г. и много скоро започва да играе важна роля в стопанското възраждане на страната, превръщайки се в гръбнак на финансовата система.

Идеята да се създаде музейна сбирка на БНБ възниква в края на 20-те години на ХХ в. За първи път, макар и частично, тя се осъществява през 1969 г., когато за кратко време в паричния салон е представена изложба на банкноти и монети. След 1991 г. започва подготовката на постоянна експозиция, която да представи на широката публика най-ценното от музейния фонд.

Музеят на БНБ е открит официално на 25 януари 1999 г. във връзка с честването на 120-годишнината от основаването на банката.

Постоянната изложба е структурирана в няколко раздела. На площ от около 300 кв. м. тя онагледява богатството от антични и средновековни монети, откривани на територията на България от V в. пр. Хр. до днес; многогодишната дейност на Министерство на финансите и на БНБ по емитирането на монети за нуждите на паричното обращение на страната; историята на банкнотната емисия, осъществявана от БНБ след 1885 г.

Природонаучен музей при БАН

sofcode / Обекти /

бул. „Цар Освободител“ №1

Националният природонаучен музей при БАН е научен институт и най-богатият природонаучен музей на Балканския полуостров.

Тук се съхранява и популяризира живата и нежива природа в България и чужбина – над 1 милион екземпляра препарирани животни, растения и минерали. Експозициите на Националния природонаучен музей включват повече от 400 вида бозайници, над 1200 вида птици, множество земноводни и влечуги, стотици хиляди насекоми и други безгръбначни, както и фосилни образци (кости, костни фрагменти и цели скелети). Също така тук са изложени много минерални видове и около 1200 вида хербарни образци от флората на България. Националният природонаучен музей е първият природонаучен музей на Балканския полуостров.

Националният природонаучен музей е създаден през 1889 г. като Естествено-исторически музей на Княз Фердинанд.

Национален църковен историко-археологичен музей

sofcode / Обекти /

пл. „Св. Неделя“ №19

Националният църковен историко-археологически музей се намира в сградата на Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски” на площад „Света Неделя” в центъра на София.

Забележителната сграда е дело на български и чуждестранни архитекти и художници и е построена през 1923 г. Тогава отваря врати и музеят. По време на бомбардировките през Втората световна война сградата сериозно е пострадала, но по-късно е възстановена.

Музеят съхранява над 10 000 експоната – икони, дърворезби, исторически документи, църковна утвар, старопечатни книги и др. Посетителите могат да видят икони, изработени от майстори от Тревненската, Самоковската, Дебърската и Банската школа. Изложени са уникални по своя вид автографи – ръкописи на Неофит Бозвели, Иларион Макариополски, екзарх Антим І, екзарх Йосиф І и други. Заради изключителната си ценност често експозиции на музея гостуват по покана на различни музеи в целия свят – Париж, Женева, Санкт Петербург, Москва, Прага, Братислава и др.

Сградата на Богословския факултет е обявена за архитектурностроителен и художествен паметник на културата с национално значение.

Национален литературен музей

sofcode / Обекти /

ул. „Георги С. Раковски“ №138

Националният музей на българската литература е създаден на 1 януари 1976 г. към Комитета за изкуство и култура, със задача “да издирва, събира, съхранява, проучва, обнародва и показва веществените и документални паметници, свързани с цялостната история на българската литература от основаването на българската държава до наши дни и в бъдеще”.

Към музея се организира литературен архив и научно-изследователска група.

Литературните къщи музеи на територията на София влизат като филиали в структурата на НМБЛ, а тези в провинцията попадат под негово методическо ръководство.

С Разпореждане на Министерски съвет № 22 от 12.03.1992 г. името на музея се изменя в Национален литературен музей.

Национален стадион „Васил Левски“

sofcode / Обекти /

През 1924 г. Софийската община отпуска мястото за игрище „Левски“, където сега се намира Националният стадион, върху празна незастроена площ, ползвана дотогава за общинско сметище в покрайнините на София отдясно на река Перловска в близост Орлов мост.

Арх. Зафир Абрашев проектира и изпълнява проекта с твърд сгуриен терен, лекоатлетическа писта и трибуни за около 10 000 зрители. На игрище „Левски“ са играли ФК Левски. Югозападно от него се е намирал стадион Юнак (който се е използвал като национален стадион). След разрушаването на двата стадиона в края на 1940-те години на същото място започва построяването на многофункционален комплекс по проект, предложен от арх. Теньо Дундаков. Стадионът е завършен през 1953 г. и има 60 000 седящи места. В този си вид стадионът остава до 1998 г. когато започва реконструкция, за да може съоръжението да отговаря на изискванията на УЕФА. През 1997 г. е решено да се положат седалки и да се направят козметични подобрения. През 1998 започва самата реконструкция. Стадионът е завършен през октомври 2002 г. преди срещата България – Хърватия, с която е открит отново. След завършване на реконструкцията и спазване на разпоредбите на УЕФА капацитетът е намален почти на половина до 43 340 седящи места.

Националният стадион „Васил Левски“ е лицензиран през 2002 г. от УЕФА и притежава четиризвездна категория по стандартите на УЕФА и ФИФА за капацитет на стадион от такъв ранг.

Стадионът има зали за джудо, художествена гимнастика, баскетбол, аеробика, скално катерене и тенис на маса.

Музей на спорта

sofcode / Обекти /

Бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“ 38

Музеят на физическата култура и спорта се помещава в специално пригодена зала на Националния стадион „Васил Левски“.

Първата експозиция е открита на 30 март 1962 г., като първоначално се помещава в Спортната палата. В музея е представена историята на българския спорт и върховните постижения на родните ни спортисти.

Фондовете на музея са придобити чрез дарения от известни български спортисти, състезатели и спортни деятели, като Христо Стоичков, Йорданка Благоева, Диана Йоргова, Светла Оцетова, Весела Лечева, Здравка Йорданова, Григорий Педан, ген. Владимир Стойчев, Крум Лекарски, Надежда Лекарска и много други.

Музей на Софийския университет

sofcode / Обекти /

бул. „Цар Освободител“ №15

Музейната експозиция на Софийския университет се намира в помещенията под ротондата, в блок 6 в северното крило на Софийския университет, които са адаптирани за нуждите на музея. Цялата експозиция обхваща площ от около 100 м2 в една основна и 4 други зали. Изложбата е допълнена и с две по-малки музейни сбирки по археология и етнология, разположени в други две отделни зали.