Иван Вазов е български поет и писател, наричан често „патриарх на българската литература“. Творчеството на Вазов е отражение на две исторически епохи — Възраждането и следосвобожденска България. Иван Вазов е академик на Българската академия на науките и министър на народното просвещение от 1897 г. 1899 г.
„Света София“ е втората най-стара православна църква София. Датира от 6ти век. През 14ти век църквата дава името на града, по-рано наричан Сердика.
Църквата е построена върху основите на няколко по-стари църкви от времето на римския град Сердика, разрушени от набезите на готи и хуни. През II век на това място е имало римски театър, a през следващите векове са издигнати последователно няколко храма.
Църквата представлява кръстокуполна базилика с нартекс, три кораба и тристенна апсида. Построена е по време на управлението на император Юстиниан I (527-565). През 16ти век по време на османското иго църквата е превърната в джамия и фреските заличени. Добавени са и минарета. В началото на 19ти век земетресения срутват минаретата и сградата е изоставена.
Първото съвременно възстановяване и основна реконструкция на храма приключва през 1930 г. . През 1955 г. храмът е обявен за паметник на културата. Днес храмът е възстановен като трикорабна кръстокуполна базилика с три масивни олтара. Църковните ритуали при избирането на българските патриарси в ново време са свързани с този древен храм.
Археологическите проучвания, а и случайни изкопи непрестанно разкриват нови страни на християнската древност съхранили се тук. През 1980-те и 1990-те години, след като църквата отново е реставрирана и консервирана с образ най-близък с късноантичния и средновековен оригинал, а на южната ѝ фасада е изграден главният официален мемориал на Република България – Паметникът на Незнайния войн („Вечният огън“), най-неочаквано под нея и в непосредствена близост са открити още няколко гробници и катакомби.
Днес базиликата „Света София“ е сред най-значимите архитектурни ценности, запазени от ранното християнство в Югоизточна Европа със световно значение.
В градинката от източната страна на църквата е погребан писателят Иван Вазов.
ул. „Веле Митров“ № 8
(намира се в квартал Бенковски, маршрутка 11 от Лъвов мост, изход на метро Княгиня Мария Луиза)
През 1871г. в Софийското село Биримирци /днешния кв.Бенковски/ Апостолът на Свободата Васил Левски основава таен революционен комитет. Заедно със своя приятел отец Генадии Ихтимански – игумен на Драгалевския манастир събират родолюбиви селяни от Биримирци и Обрадовци в къщата на Веле Митров и полагат основите на тайното съзаклятие.
Всяка година на 19 февруари, когато се отбелязва годишнината от гибелта на Апостола, читалището организира възпоменателно тържество, на което признателното поколение от Бенковски отдава почит на живота и делото на Левски и основателите на революционния комитет.
През 1978г. къщата на Веле Митров е обявена за паметник на културата. В нея е подредена музейна сбирка, която носи духа на ХVІІІ и ХІХв.
>Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ (преди Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“), която се намира в град София, е най-старият културен институт на следосвобожденска България и най-голямата публична библиотека в страната. Основана е на 4 април 1878 г. Библиотеката е разположена до Софийския университет „Свети Климент Охридски“. Депозитна е за всички документи, публикувани в България. Притежава и монографии, периодични издания и други документи на различни езици, публикувани в страни от цял свят. Библиотечният фонд наброява 7 808 928 библиотечни единици. Сградата е дело е на известния български архитектурен екип Васильов-Цолов и е завършена в периода 1940-1953 г.
Националният военноисторически музей (НВИМ) е държавен музей, който от създаването си до днес е структура на Министерство на отбраната. Той издирва, съхранява, научно обработва и популяризира културни ценности, свързани с националната и европейска военна история.
За своето почти вековно присъствие в културноисторическото пространство в неговите фондове са съхранени и проучени повече от 1 000 000 културни ценности, свидетели на българската и европейска военна история.
НВИМ има 40 дка външна и 5 000 кв. м. вътрешна експозиционна площ.
Експозицията на музея е решена в тематично-хронологичен и колекционен план. В нея са показани 28 000 експоната от едномилионния фонд на музея. Акцент в тематично-хронологичната част, която проследява развитието на Българската армия е участието й във войните за национално обединение. Колекционната експозиция представя оръжие, отличия и униформи – трите най-стари и богати сбирки на музея.
Библиотеката осигурявя достъп до 13 729 тома специализирана литература. Скоро тя ще предостави и електронен достъп до колекциите на музея.
Руският паметник в София е първият паметник, построен в столицата на освободеното от османско владичество Княжество България. Намира се на пътя, по който Осман Нури паша бяга от София към Перник на 22 декември 1877 г.
Паметникът е издигнат на 29 юни 1882 г. със средства, събрани от руския народ. Не е известен проектантът.
Паметникът представлява обелиск: четиристенна пирамида с пресечен връх над постамент от три стъпала. От източната страна на обелиска стои мраморен релеф на руския държавен герб и руския военен орден за храброст „Свети Георги“ (Георгиевски кръст).
Орлов мост е важно и натоварено кръстовище и мост в центъра на град София. Мостът е построен над Перловска река. Името му идва от бронзовите статуи на орли върху моста, които са негови символични покровители и защитници. Мостът е построен през 1891 година, дело на архитекта от Чехия Вацлав Прошек, брат му Йозеф и техните братовчеди Бохдан и Жири.
Той е сред първите паметници, издигнати след Освобождениетов новата столица. Паметникът е разположен в близост до предполагаемото място на екзекуцията на българския революционер Васил Левски на 18 февруари 1873 г. Паметникът представлява колона с височина 13 m, изработена от сив гранит по проект на чешкия архитект Антонин Колар. Основната част от колоната е работа на италианеца Абрамо Перукели, а бронзовият барелефен портрет е от Йозеф Страховски. Открит е на 22 октомври 1895 г.
Националният исторически музей (НИМ) е най-големият музей в България. НИМ е създаден през 1973 г. Първата експозиция е открита през 1984 г. в сградата на Съдебната палата в София в чест на 1300-годишнината от създаването на българската държава.
През 1998 г. на музея е предоставена сградата на бившата резиденция на Тодор Живков в Бояна. Колекциите на НИМ включват над 650 000 паметника на културата от археологията, изобразителните изкуства, историята и етнорафията.
„Света Неделя“ е православна църква в София, посветена на света великомъченица Неделя.
През XIX и първите десетилетия на XX век храмът се нарича и „Свети Крал“, тъй като в него се съхранявали мощите на сръбския крал Стефан Урош II (1282-1321).
Вероятно първоначалната църква е била построена през X в. и както други тогавашни софийски храмове е била с каменни основи, а нагоре с дървена конструкция. В този си вид храмът просъществувал чак до средата на XIX в.
В началото на 50-те години на XIX в. Софийската митрополия и Софийската градска църковна община решили да изградят нов катедрален храм. На 7 май 1856 г. започва строежа на новата църква. Тя е трикорабна базилика с дължина 35,5 метра и ширина 19 метра.
През есента на 1863 г. строежът на новата църква е завършен. Украсяването ѝ се проточва още няколко години и това забавя освещаването й. От 1863 до 1865 г. резбарят Антон Станишев изработва иконостаса. Част от иконостасните икони изписва големият живописец Станислав Доспевски. Изградена е нова комбанария, в която да се поставят 8 камбани, подарени на църквата от руския княз Дондуков-Корсаков през 1879 г. Освещаването на храма се извършва през 1867 година на празника 11 май.
Църквата е разрушена на 16 април 1925 г. при комунистически атентат по време на опелото на генерал Константин Георгиев. Убити са 193 души, ранените са около 500. Смята се, че това е най-тежкият терористичен акт в историята на България, а по това време и в света. След атентата църквата е изградена до модерния и вид между 1927 и 1933.
Храмът е тържествено осветен на 7 април 1933 г. Стенописната украса е направена от 1971 до 1973 г. от художествен екип с ръководител Николай Ростовцев. Висока е 30 м, а е широка 15.5. м. Централният купол е висок 31 м.
