Обекти

Църквата „Света Петка Самарджийска“

Църквата „Света Петка Самарджийска“

улица „Цар Калоян“ 9

Църквата „Света Петка Самарджийска“ се намира в центъра на София, в близост до катедралата „Света Неделя“. Храмът е издигнат върху стара римска гробница от IV в. Най-старите запазени стенописи са от ХІV в., отгоре е слой от ХV и ХVІ в. зографисван от св. Пимен Зографски. Църквата е наречена на света Петка Иконийска, която е покровителка на самарджиите (майстори на седла и самари), чиито квартал се е намирал в района през Средновековието и са се черкували и поддържали храма.

Църквата представлява малка еднокорабна постройка, частично вкопана в земята. Под нея лежи древно култово място, където са открити стари римски гробници. Стените на църквата са дебели 1 м, изградени от тухли и камъни. Иконостасът в църквата е дело на дебърски майстори от рода Филипови.

Църквата е посветена на св. Петка, българска светица от 11 век. Църквата Св. Петка придобива настоящето си име тъй като е била патрон на самарите от Средновековието, които са извършвали ритуалите си в нея.

Съществува хипотеза, поддържана и от писателя Николай Хайтов, че в „Св. Петка Самарджийска“ е погребан Васил Левски. При разкопките през 1956 г. са открити няколко скелета, които поддържат хипотезата, както и разкази от 1937 г. на хора, участвали в погребението. Институтът по археология към БАН не подкрепя тази хипотеза. След разногласията не е достигнато крайно решение.

IMG_3596 IMG_3829

Крепост Улпиа Сердика

Крепост Улпиа Сердика

Улпиа Сердика е археологически обект, който се намира в центъра на град София. Първоначално Сердика възниква като тракийско селище, но през 27 г. пр. н. е. е завладяно от римляните. По времето на Марк Улпий Траян (98 – 117 г.) на селището е даден статут на град, който е наречен Ulpia Serdica. Крепостта е построена през 177-180 от римските императори Марк Аврелий и Комод.

Източната страна на крепотта се е простирала от зелените площи пред хотел Рила до минералните извори на пресечката на улиците Искър и Сердика. Северната стена е достигала ъгъла на улица Екзарх Йосиф и бул. Мария Луиза. Оттам стената е отивала на югозапад и е минала под Халите. Западната стена е следвала посоката на улиците Вашингтон и Лавеле, като е достигала до днешната Съдебна Палата. Южната стена се смята, че е минавала под Алабин, за да се свърже с източната стена при хотел Рила.

В подлеза пред бившия Партиен дом е разкрита източната градска порта на късноантична Сердика. Тя дава само частична представа за яката крепостна стена, опасвала някогашния главен град. В Сердика се е влизало през четири градски порти. Смята се, че на всяка порта е имало плоча с надпис годината на построяването и. Една от тези плочи, която не е от източната, а от северната порта, може да се види в метрото. Западната порта може да се види отчасти под нивото на улица „Вашингтон“ в двора на новата католическа катедрала.

Всъщност оригиналната стена не е била достатъчно здрава и поради това е била реконструирана, за да може да стои 10 метра над земята, а кулите 14 метра над земята.

От средата на VI век, при управлението на император Юстиниан Велики (527-565 г.), Сердика е оградена с нови крепостни стени. Градът става важен административен и стопански център с името Триадица.

IMG_3614 IMG_3612 IMG_3615

Ротондата „Св. Георги Победоносец“

Ротондата „Св. Георги Победоносец“

Църквата, наречена на Георги Победоносец се намира във вътрешния двор между сградите на хотел Шератон и Президентството на ниво с няколко метра по-ниско от съвременните софийски улици. Смятана е за най-старата запазена сграда в града, построена по времето, когато София е била резиденция на императорите Галерий и Константин Велики.

Църквата е част от по-голям археологически комплекс. Зад апсидата се намират част от някогашна римска улица със запазена канализация, основите на една голяма трикорабна базилика, вероятно обществена сграда и на по-малки сгради. Едната от сградите има римска отоплителна система „хипокауст“. Плочките, повдигащи пода, могат да се видят и днес. Специалистите я определят като една от най-красивите постройки в т.нар. „Константинов квартал“ на Сердика-Средец, където е бил дворецът на император Константин Велики, а по-късно и на севастократор Калоян. Оцеляла и запазила облика си почти изцяло и до днес, предполага се че в нея са станали някои от важните заседания на Сердикийския вселенски събор .

Ротондата е част от голям античен комплекс от сгради от края на 3 век – началото на 4 век. Построена е от червени печени тухли, с усложнен симетричен план. Самата ротонда представлява централно куполно помещение с кръгъл план върху квадратна основа с полукръгли ниши в ъглите. Още от 4 век се е използвала за покръствания. Куполът ѝ се издига на 13,70 м от пода. През хилядолетното си съществуване е била е ползвана като обществена, култова и дори представителна жилищна сграда.

През османското владичество в 16 век църквата е преустроена на джамия.

Известна е с фреските датиращи 12-14 век в централния купол. Открити са три слоя фрески, като най-ранния е от 10ти век. Има невероятни фрески на 2 2 пророка на двуметровата корона на купола. През османския период са били боядисани, докато сградата е била джамия. Тези фрески са открити през 20ти век.

IMG_3834 IMG_3837

Катедрала Св. Александър Невски

Катедрала Св. Александър Невски

Църквата Св. Александър Невски е един от най-популярните символи на София и България изобщо. Разположена е в сърцето на столицата и е катедрален храм на българския православен патриарх. Нейните високи позлатени кубета се виждат от много места в града и са повод за гордост у всеки българин.

Идеята за строежа й се появява веднага след Освобождението, а един от най-големите радетели за нея е видният политик Петко Каравелов. Решението да бъде приведено в действие е взето на Учредителното събрание в старата престолнина Велико Търново през 1879 г. Средствата се набират от всички църковни общини по градове и села в страната,

Строителната дейност е започната символично с тържествено полагане на първия камък през 1882 г. Първоначалният архитектурен план на църквата е изработен от българския архитект акад. Иван Богомилов. След неговата смърт е извикан екип от руски архитекти, начело с проф. Александър Померанцев. Те изцяло променят първия проект. Окончателният архитектурен план е готов през 1898 г. и 6 години по-късно (1904 г.) започват истинските строителни работи по храма. Катедралата е завършена през 1912 г., точно в навечерието на Балканската война и може да се каже, че символизира идеята, която била завладяла всички българи тогава и която остава неизпълнена и до ден днешен, а именно обединението на целокупния български народ в една достойна европейска държава. За строежа на храма са похарчени повече от пет милиона и половина тогавашни лева.

Като признателност към Русия и нейния цар Александър II, наричан и „Цар Освободител“, храмът е кръстен на известния светец, покровител на Русия – Св. Александър Невски, който приживе бил княз на Новгород през XIII-ти век и защитил русите разгромявайки шведските войски при река Нева (от където идва и прозвището му „Невски“). В 1916 г., когато по време на Първата световна война Руската империя е враг на България, катедралата е прекръстена на „Св. Св. Кирил и Методий“, но още след 4 години старото й име е върнато отново. През 90-те години на миналия век част от чудотворните мощи на Св. Александър Невски е дарена на България от руския патриарх и сега тя се съхранява до олтара на катедралата.

Много български и руски иконописци, скулптури, архитекти и строители са взели участие в декорирането и зографисването на интериора на църквата. Външната фасада е била започната от италиански майстори каменоделци, а е завършена от българските им колеги. Пластмасовите отливки на различните декоративни елементи на фасадата са правени от скулптора Вилхелм Глос. Активна роля в изграждането и декорацията е взел известния български архитект Йордан Миланов. Катедралата има архитектурния план на петкорабна кръсто-куполна базилика от Нео-византийски тип, с акцент на купола и камбанарията. За вътрешната и външна декорация са използвани скъпи материали като италиански мрамор, оникс от Бразилия, алабастър и др. Централният купол е висок 45 м и е с надпис от тънки златни букви на молитвата “Отче наш”. Полилеите за църквата са специално произведени в Мюнхен.

Църквата е с просторна вътрешна част а площ 3000 кв.м. Повече от 5000 човека могат да влязат в нея. Св. Александър Невски беше най-голямата православна църква на Балканите от 1912 до 1984, когато сръбската катедрала “Св. Сава” в Белград е завършена. Камбанарията е най-високата част на Св. Александър Невски, издигаща се на 53 м. Има 12 камбани, закупени от Москва. Най-голямата тежи 12 тона, а най-малката само 10 килограма. Всички камбани взети заедно тежат 23 тона.

Някои от най-ценните образци на българската иконопис са показани в криптата на катедралата. Изложбата е част от Филиала за Старо Българско Изкуство към Националната Художествена Галерия. Можете да видите повече от 300 икони, фрагменти от средновековни фрески и различни елементи от църковната декорация.

IMG_3723 IMG_3805

Руска църква Св. Николай Чудотворец

Руска църква Св. Николай Чудотворец

бул. Цар Освободител 3

Църквата Св. Николай Чудотворец в София, известна повече като Руската църква, е един от най-елегантните и красиви християнски храмове в България. Тя е между най-интересните забележителности в столицата, защитен паметник на архитектурата. Построена е в приказния архитектурен стил на московските църкви от XVII-ти век, а позлатените кубета с луковична форма й придават още повече блясък и изящество.

Идеята за построяването й идва от руското посолство в София. Първоначално е замислена като малък параклис за нуждите на неговите дипломати, но в последствие се превръща в център на многобройната руската емиграция, която след 1917 г. намира убежище в столицата на царство България.

Строежът й започва в началото на XX-ти век и няколко години по-късно е завършена през 1914 г. За място на църквата е определен парцел притежаван от Руската дипломатическа мисия, който се намира в сърцето на София, на бул. Цар Освободител (жълтите павета), близо до катедралата Св. Александър Невски, Парламента и Президентството.

През 20-те години на XX-ти век църквата Св. Николай Чудотворец се превръща в духовен център на хиляди руски емигранти. Тук служи Серафим Соболев – архиепископ на руските православни енории в страната. Той е погребан в криптата на храма и въпреки че не е канонизиран, е почитан като светец и до днес. Вярва се, че неговите мощи извършват чудеса.

Скоро след събитията от 1944 г. Руската църква в София става част от подворието (диоцеза) на Московската патриаршия, която я притежава и днес.

Архитектурния проект на църквата е на Михаил Преображенски, професор от Санкт-Петербургската Художествена Академия. Той е конструирал и православните църкви в Талин и Флоренция. Преображенски е участвал дейна и в конструкцията на храм-паметника близо до Шипка. Църквата Св. Николай се състои от централно-куполни помещения без допълнителни куполи, част на източния олтар, западна платформа за молещи се, северен и южен кораб. Най-забележителните елементи на външната част на църквата са куполите в древно-руски стил с характерната им луковична форма, покрити със злато. Куполите са пет – централния и четири по-малко странични. Изящни са и мозайките в старо-руски стил.

Църквата има два входа – южен и северен. Всеки от тях е покрит от издаден покрив с триъгълни фронтони, декорирани с прекрасни икони на Св. Николай Чудотворец (южният) и Св. Александър Невски (северния).

Интериорът е зографисан от група руски художници, начело с професор В. Перминов. Стените и тавана в северния кораб показват прекрасната композиция “Възкръсването”. В южния може да видите иконите на св. Николай, св. Иван Рилски и Христос Пантократор. Последната датира от 18ти век и е изписана от неизвестен, но талантлив гръцки иконописец. Красотата на интериора се въплъщава в едноредовия иконостас. Обилно е декориран с разни многоцветни орнаменти и позлата. На него има и дубликати на известни руски икони от катедралата св. Владимир в Киев.

IMG_3819 IMG_3821

Археологически институт с музей при БАН

Археологически институт с музей при БАН

ул. „Съборна“ №2

Археологическият институт с музей (АИМ) е български научноизследователски институт в София, част от структурата на Българската академия на науките (БАН). Той включва и Археологически музей — най-старият музей в България. Помещават се в сградата на бившата Буюк джамия (1474 година от Мехмед II).

Музеят е основан като отделна институция през 1893г като Национален Музей с директор чехът Вацлав Добруски. Седалището е било в бившата джамия, която преди това е помещавала Националната библиотека (1880-1893).

Музеят официално се открива през 1905г. , като всички археологически находки са поместени там. Няколко допълнителни зали и административни сгради към музея са създадени през идните години. При изграждането им е запазена външната конструкция да се строи със стар камък, въпреки неблагоприятните условия като влажността през лятото.

Музеят има пет изложбени зали: Централна зала, Праистория, Средновековие, Съкровищница и специална временна изложба. Управлява се от БАН.

В момента музеят към Националния археологически институт притежава най-богатата нумизматична колекция в страната с над 300,000 броя монети.

IMG_3627 IMG_3629 IMG_3825

Етнографски институт с музей при БАН

Етнографски институт с музей при БАН

ул. „Московска“ №6A

Етнографският институт с музей (ЕИМ) е специфично звено в системата на Българската академия на науките, където науката етнология се развива успоредно със съхранението на богатото материално наследство на българския народ от миналото. Първата стъпка съм създаването на Български музей е с основаването на Народна библиотека и Музей (28. 11/ 10.12. 1878).

По този начин е реализирана идеята на основателят на БАН, проф. Марин Дринов за основаване на Народния етнографски музей през 1892 г. Музеят е с с три основни отдела: нумизматичен, старовековен и етнографски.

Националният етнографски музей е разположен в бившия Княжески дворец – една от най-старите и с най-интересна история сгради в София. През 1873 г. върху основите на унищожената от пожар през 1816 г. сграда на Сарая на пашата е изграден новият Конак, в чиито подземия е осъден Васил Левски. Централният вход с голям балкон над него съществува и днес, но преустроен.IMG_3646

Княжески/Царски дворец

Княжески/Царски дворец

Княжеският, по-късно Царски дворец, е между първите символи при следосвобожденското обновяване на София, избрана за столица на Третото Българско Царство.В централната висока част на града – знаково място с историческо минало, свързано със символи на властта, съществуващият турски конак, изграден след изгаряне през 1873 – 1875 г., е определен и преустроен за Княжеска резиденция.

През 1879 г. княз Александър І предприема коренни промени в двореца и поръчва на австрийския арх. Рупелмайер да изготви проект. Реализацията възлага на архитектите чужденци Колар, Грюнагер, Леерс, Майерберг и др. С невиждан дотогава бал в чест на завършването на двореца е посрещната 1883 г.Едновременно с реконструкцията на двореца се извършва нова регулация на околното пространство и паркоустрояването му. С „Батенберговия план“ се отреждат около 20 дка, които се ограждат с красива желязна ограда. В устройството на градината характер имала южната представителна част. Северната е по-богата с растителност. Общото оформление е на Антон Колар със съдействието на Виктор Рупелмайер. Поддържането на градината ръководи поканеният от Княза през 1879 г. Карл Бец.

С идването на престола на Княз Фердинанд І през август 1887 г. започва ново преустройство на дворцовата сграда. То е възложено на виенския арх. Грюнагер в сътрудничество с арх. Н. Лазаров и Грайс и продължава почти до 1900 г. Общата застроена площ обхваща 25 000 м2 и имала 60 помещения.

Княз Фердинанд І преобразява двореца в „най-изтънчения и изискано поддържан дворец в Европа“. Общата архитектурна характеристика на сградата е с еклектична същност и отразява динамизма на виенския барок в съчетание със спокойствието на ренесансови елементи, както в пластичното решение, така и в композицията.

Особено внимание се обръща и на градината около двореца. Тя е допълнена с растителност, осветена художествено и композиционно обогатена с цветни фигури и фонтани. Предполага се, че Княз Фердинанд влага свои виждания за устройството на градината по това време.

Значението на Двореца и пространството около него в градоустройствен и архитектурен аспект е огромно. Това не е типичен дворцов комплекс, а хомогенен ансамбъл, обединил обществени пространства и архитектура на сгради в емблематично знаково ядро в обществената среда на столицата. С предпочитание към общоприетите академични стилове този ансамбъл влияе дълги години в развитието на централната градска част.

IMG_3643

Къща музей „Петко и Пенчо Славейкови“

Къща музей „Петко и Пенчо Славейкови“

ул. „Георги С. Раковски“ №138

Петко (1827-1895) и Пенчо (1867-1912) Славейкови са баща и син. Те са големи български писатели, поети, публицисти, фолклорни изследователи и политици от края на 19ти и началото на 20ти век.

В музея се съхранява уникална сбирка от материали на градския бит от края на 19-ти и началото на 20-ти век. Основният фонд съдържа 80 000 ръкописни листа на баща и син Славейкови, личната библиотека на Петко (162 тома) и на Пенчо (около 2000 тома) Славейкови, 600 оригинални фотографии, 150 живописни платна от изтъкнати български художници-класици, мебели, вещи, етнографска колекция, принадлежали на Славейковото семейство и на поетесата Мара Белчева.

IMG_3849 IMG_3851

Национален стадион „Васил Левски“

Национален стадион „Васил Левски“

През 1924 г. Софийската община отпуска мястото за игрище „Левски“, където сега се намира Националният стадион, върху празна незастроена площ, ползвана дотогава за общинско сметище в покрайнините на София отдясно на река Перловска в близост Орлов мост.

Арх. Зафир Абрашев проектира и изпълнява проекта с твърд сгуриен терен, лекоатлетическа писта и трибуни за около 10 000 зрители. На игрище „Левски“ са играли ФК Левски. Югозападно от него се е намирал стадион Юнак (който се е използвал като национален стадион). След разрушаването на двата стадиона в края на 1940-те години на същото място започва построяването на многофункционален комплекс по проект, предложен от арх. Теньо Дундаков. Стадионът е завършен през 1953 г. и има 60 000 седящи места. В този си вид стадионът остава до 1998 г. когато започва реконструкция, за да може съоръжението да отговаря на изискванията на УЕФА. През 1997 г. е решено да се положат седалки и да се направят козметични подобрения. През 1998 започва самата реконструкция. Стадионът е завършен през октомври 2002 г. преди срещата България – Хърватия, с която е открит отново. След завършване на реконструкцията и спазване на разпоредбите на УЕФА капацитетът е намален почти на половина до 43 340 седящи места.

Националният стадион „Васил Левски“ е лицензиран през 2002 г. от УЕФА и притежава четиризвездна категория по стандартите на УЕФА и ФИФА за капацитет на стадион от такъв ранг.

Стадионът има зали за джудо, художествена гимнастика, баскетбол, аеробика, скално катерене и тенис на маса.

IMG_3749