Ротондата „Св. Георги Победоносец“

sofcode / Обекти /

Църквата, наречена на Георги Победоносец се намира във вътрешния двор между сградите на хотел Шератон и Президентството на ниво с няколко метра по-ниско от съвременните софийски улици. Смятана е за най-старата запазена сграда в града, построена по времето, когато София е била резиденция на императорите Галерий и Константин Велики.

Църквата е част от по-голям археологически комплекс. Зад апсидата се намират част от някогашна римска улица със запазена канализация, основите на една голяма трикорабна базилика, вероятно обществена сграда и на по-малки сгради. Едната от сградите има римска отоплителна система „хипокауст“. Плочките, повдигащи пода, могат да се видят и днес. Специалистите я определят като една от най-красивите постройки в т.нар. „Константинов квартал“ на Сердика-Средец, където е бил дворецът на император Константин Велики, а по-късно и на севастократор Калоян. Оцеляла и запазила облика си почти изцяло и до днес, предполага се че в нея са станали някои от важните заседания на Сердикийския вселенски събор .

Ротондата е част от голям античен комплекс от сгради от края на 3 век – началото на 4 век. Построена е от червени печени тухли, с усложнен симетричен план. Самата ротонда представлява централно куполно помещение с кръгъл план върху квадратна основа с полукръгли ниши в ъглите. Още от 4 век се е използвала за покръствания. Куполът ѝ се издига на 13,70 м от пода. През хилядолетното си съществуване е била е ползвана като обществена, култова и дори представителна жилищна сграда.

През османското владичество в 16 век църквата е преустроена на джамия.

Известна е с фреските датиращи 12-14 век в централния купол. Открити са три слоя фрески, като най-ранния е от 10ти век. Има невероятни фрески на 2 2 пророка на двуметровата корона на купола. През османския период са били боядисани, докато сградата е била джамия. Тези фрески са открити през 20ти век.

Катедрала Св. Александър Невски

sofcode / Обекти /

Църквата Св. Александър Невски е един от най-популярните символи на София и България изобщо. Разположена е в сърцето на столицата и е катедрален храм на българския православен патриарх. Нейните високи позлатени кубета се виждат от много места в града и са повод за гордост у всеки българин.

Идеята за строежа й се появява веднага след Освобождението, а един от най-големите радетели за нея е видният политик Петко Каравелов. Решението да бъде приведено в действие е взето на Учредителното събрание в старата престолнина Велико Търново през 1879 г. Средствата се набират от всички църковни общини по градове и села в страната,

Строителната дейност е започната символично с тържествено полагане на първия камък през 1882 г. Първоначалният архитектурен план на църквата е изработен от българския архитект акад. Иван Богомилов. След неговата смърт е извикан екип от руски архитекти, начело с проф. Александър Померанцев. Те изцяло променят първия проект. Окончателният архитектурен план е готов през 1898 г. и 6 години по-късно (1904 г.) започват истинските строителни работи по храма. Катедралата е завършена през 1912 г., точно в навечерието на Балканската война и може да се каже, че символизира идеята, която била завладяла всички българи тогава и която остава неизпълнена и до ден днешен, а именно обединението на целокупния български народ в една достойна европейска държава. За строежа на храма са похарчени повече от пет милиона и половина тогавашни лева.

Като признателност към Русия и нейния цар Александър II, наричан и „Цар Освободител“, храмът е кръстен на известния светец, покровител на Русия – Св. Александър Невски, който приживе бил княз на Новгород през XIII-ти век и защитил русите разгромявайки шведските войски при река Нева (от където идва и прозвището му „Невски“). В 1916 г., когато по време на Първата световна война Руската империя е враг на България, катедралата е прекръстена на „Св. Св. Кирил и Методий“, но още след 4 години старото й име е върнато отново. През 90-те години на миналия век част от чудотворните мощи на Св. Александър Невски е дарена на България от руския патриарх и сега тя се съхранява до олтара на катедралата.

Много български и руски иконописци, скулптури, архитекти и строители са взели участие в декорирането и зографисването на интериора на църквата. Външната фасада е била започната от италиански майстори каменоделци, а е завършена от българските им колеги. Пластмасовите отливки на различните декоративни елементи на фасадата са правени от скулптора Вилхелм Глос. Активна роля в изграждането и декорацията е взел известния български архитект Йордан Миланов. Катедралата има архитектурния план на петкорабна кръсто-куполна базилика от Нео-византийски тип, с акцент на купола и камбанарията. За вътрешната и външна декорация са използвани скъпи материали като италиански мрамор, оникс от Бразилия, алабастър и др. Централният купол е висок 45 м и е с надпис от тънки златни букви на молитвата “Отче наш”. Полилеите за църквата са специално произведени в Мюнхен.

Църквата е с просторна вътрешна част а площ 3000 кв.м. Повече от 5000 човека могат да влязат в нея. Св. Александър Невски беше най-голямата православна църква на Балканите от 1912 до 1984, когато сръбската катедрала “Св. Сава” в Белград е завършена. Камбанарията е най-високата част на Св. Александър Невски, издигаща се на 53 м. Има 12 камбани, закупени от Москва. Най-голямата тежи 12 тона, а най-малката само 10 килограма. Всички камбани взети заедно тежат 23 тона.

Някои от най-ценните образци на българската иконопис са показани в криптата на катедралата. Изложбата е част от Филиала за Старо Българско Изкуство към Националната Художествена Галерия. Можете да видите повече от 300 икони, фрагменти от средновековни фрески и различни елементи от църковната декорация.

Руска църква Св. Николай Чудотворец

sofcode / Обекти /

бул. Цар Освободител 3

Църквата Св. Николай Чудотворец в София, известна повече като Руската църква, е един от най-елегантните и красиви християнски храмове в България. Тя е между най-интересните забележителности в столицата, защитен паметник на архитектурата. Построена е в приказния архитектурен стил на московските църкви от XVII-ти век, а позлатените кубета с луковична форма й придават още повече блясък и изящество.

Идеята за построяването й идва от руското посолство в София. Първоначално е замислена като малък параклис за нуждите на неговите дипломати, но в последствие се превръща в център на многобройната руската емиграция, която след 1917 г. намира убежище в столицата на царство България.

Строежът й започва в началото на XX-ти век и няколко години по-късно е завършена през 1914 г. За място на църквата е определен парцел притежаван от Руската дипломатическа мисия, който се намира в сърцето на София, на бул. Цар Освободител (жълтите павета), близо до катедралата Св. Александър Невски, Парламента и Президентството.

През 20-те години на XX-ти век църквата Св. Николай Чудотворец се превръща в духовен център на хиляди руски емигранти. Тук служи Серафим Соболев – архиепископ на руските православни енории в страната. Той е погребан в криптата на храма и въпреки че не е канонизиран, е почитан като светец и до днес. Вярва се, че неговите мощи извършват чудеса.

Скоро след събитията от 1944 г. Руската църква в София става част от подворието (диоцеза) на Московската патриаршия, която я притежава и днес.

Архитектурния проект на църквата е на Михаил Преображенски, професор от Санкт-Петербургската Художествена Академия. Той е конструирал и православните църкви в Талин и Флоренция. Преображенски е участвал дейна и в конструкцията на храм-паметника близо до Шипка. Църквата Св. Николай се състои от централно-куполни помещения без допълнителни куполи, част на източния олтар, западна платформа за молещи се, северен и южен кораб. Най-забележителните елементи на външната част на църквата са куполите в древно-руски стил с характерната им луковична форма, покрити със злато. Куполите са пет – централния и четири по-малко странични. Изящни са и мозайките в старо-руски стил.

Църквата има два входа – южен и северен. Всеки от тях е покрит от издаден покрив с триъгълни фронтони, декорирани с прекрасни икони на Св. Николай Чудотворец (южният) и Св. Александър Невски (северния).

Интериорът е зографисан от група руски художници, начело с професор В. Перминов. Стените и тавана в северния кораб показват прекрасната композиция “Възкръсването”. В южния може да видите иконите на св. Николай, св. Иван Рилски и Христос Пантократор. Последната датира от 18ти век и е изписана от неизвестен, но талантлив гръцки иконописец. Красотата на интериора се въплъщава в едноредовия иконостас. Обилно е декориран с разни многоцветни орнаменти и позлата. На него има и дубликати на известни руски икони от катедралата св. Владимир в Киев.

Църквата „Света Петка Самарджийска“

sofcode / Обекти /

улица „Цар Калоян“ 9

Църквата „Света Петка Самарджийска“ се намира в центъра на София, в близост до катедралата „Света Неделя“. Храмът е издигнат върху стара римска гробница от IV в. Най-старите запазени стенописи са от ХІV в., отгоре е слой от ХV и ХVІ в. зографисван от св. Пимен Зографски. Църквата е наречена на света Петка Иконийска, която е покровителка на самарджиите (майстори на седла и самари), чиито квартал се е намирал в района през Средновековието и са се черкували и поддържали храма.

Църквата представлява малка еднокорабна постройка, частично вкопана в земята. Под нея лежи древно култово място, където са открити стари римски гробници. Стените на църквата са дебели 1 м, изградени от тухли и камъни. Иконостасът в църквата е дело на дебърски майстори от рода Филипови.

Църквата е посветена на св. Петка, българска светица от 11 век. Църквата Св. Петка придобива настоящето си име тъй като е била патрон на самарите от Средновековието, които са извършвали ритуалите си в нея.

Съществува хипотеза, поддържана и от писателя Николай Хайтов, че в „Св. Петка Самарджийска“ е погребан Васил Левски. При разкопките през 1956 г. са открити няколко скелета, които поддържат хипотезата, както и разкази от 1937 г. на хора, участвали в погребението. Институтът по археология към БАН не подкрепя тази хипотеза. След разногласията не е достигнато крайно решение.

Крепост Улпиа Сердика

sofcode / Обекти /

Улпиа Сердика е археологически обект, който се намира в центъра на град София. Първоначално Сердика възниква като тракийско селище, но през 27 г. пр. н. е. е завладяно от римляните. По времето на Марк Улпий Траян (98 – 117 г.) на селището е даден статут на град, който е наречен Ulpia Serdica. Крепостта е построена през 177-180 от римските императори Марк Аврелий и Комод.

Източната страна на крепотта се е простирала от зелените площи пред хотел Рила до минералните извори на пресечката на улиците Искър и Сердика. Северната стена е достигала ъгъла на улица Екзарх Йосиф и бул. Мария Луиза. Оттам стената е отивала на югозапад и е минала под Халите. Западната стена е следвала посоката на улиците Вашингтон и Лавеле, като е достигала до днешната Съдебна Палата. Южната стена се смята, че е минавала под Алабин, за да се свърже с източната стена при хотел Рила.

В подлеза пред бившия Партиен дом е разкрита източната градска порта на късноантична Сердика. Тя дава само частична представа за яката крепостна стена, опасвала някогашния главен град. В Сердика се е влизало през четири градски порти. Смята се, че на всяка порта е имало плоча с надпис годината на построяването и. Една от тези плочи, която не е от източната, а от северната порта, може да се види в метрото. Западната порта може да се види отчасти под нивото на улица „Вашингтон“ в двора на новата католическа катедрала.

Всъщност оригиналната стена не е била достатъчно здрава и поради това е била реконструирана, за да може да стои 10 метра над земята, а кулите 14 метра над земята.

От средата на VI век, при управлението на император Юстиниан Велики (527-565 г.), Сердика е оградена с нови крепостни стени. Градът става важен административен и стопански център с името Триадица.

Археологически институт с музей при БАН

sofcode / Обекти /

ул. „Съборна“ №2

Археологическият институт с музей (АИМ) е български научноизследователски институт в София, част от структурата на Българската академия на науките (БАН). Той включва и Археологически музей — най-старият музей в България. Помещават се в сградата на бившата Буюк джамия (1474 година от Мехмед II).

Музеят е основан като отделна институция през 1893г като Национален Музей с директор чехът Вацлав Добруски. Седалището е било в бившата джамия, която преди това е помещавала Националната библиотека (1880-1893).

Музеят официално се открива през 1905г. , като всички археологически находки са поместени там. Няколко допълнителни зали и административни сгради към музея са създадени през идните години. При изграждането им е запазена външната конструкция да се строи със стар камък, въпреки неблагоприятните условия като влажността през лятото.

Музеят има пет изложбени зали: Централна зала, Праистория, Средновековие, Съкровищница и специална временна изложба. Управлява се от БАН.

В момента музеят към Националния археологически институт притежава най-богатата нумизматична колекция в страната с над 300,000 броя монети.

Етнографски институт с музей при БАН

sofcode / Обекти /

ул. „Московска“ №6A

Етнографският институт с музей (ЕИМ) е специфично звено в системата на Българската академия на науките, където науката етнология се развива успоредно със съхранението на богатото материално наследство на българския народ от миналото. Първата стъпка съм създаването на Български музей е с основаването на Народна библиотека и Музей (28. 11/ 10.12. 1878).

По този начин е реализирана идеята на основателят на БАН, проф. Марин Дринов за основаване на Народния етнографски музей през 1892 г. Музеят е с с три основни отдела: нумизматичен, старовековен и етнографски.

Националният етнографски музей е разположен в бившия Княжески дворец – една от най-старите и с най-интересна история сгради в София. През 1873 г. върху основите на унищожената от пожар през 1816 г. сграда на Сарая на пашата е изграден новият Конак, в чиито подземия е осъден Васил Левски. Централният вход с голям балкон над него съществува и днес, но преустроен.

Княжески/Царски дворец

sofcode / Обекти /

Княжеският, по-късно Царски дворец, е между първите символи при следосвобожденското обновяване на София, избрана за столица на Третото Българско Царство.В централната висока част на града – знаково място с историческо минало, свързано със символи на властта, съществуващият турски конак, изграден след изгаряне през 1873 – 1875 г., е определен и преустроен за Княжеска резиденция.

През 1879 г. княз Александър І предприема коренни промени в двореца и поръчва на австрийския арх. Рупелмайер да изготви проект. Реализацията възлага на архитектите чужденци Колар, Грюнагер, Леерс, Майерберг и др. С невиждан дотогава бал в чест на завършването на двореца е посрещната 1883 г.Едновременно с реконструкцията на двореца се извършва нова регулация на околното пространство и паркоустрояването му. С „Батенберговия план“ се отреждат около 20 дка, които се ограждат с красива желязна ограда. В устройството на градината характер имала южната представителна част. Северната е по-богата с растителност. Общото оформление е на Антон Колар със съдействието на Виктор Рупелмайер. Поддържането на градината ръководи поканеният от Княза през 1879 г. Карл Бец.

С идването на престола на Княз Фердинанд І през август 1887 г. започва ново преустройство на дворцовата сграда. То е възложено на виенския арх. Грюнагер в сътрудничество с арх. Н. Лазаров и Грайс и продължава почти до 1900 г. Общата застроена площ обхваща 25 000 м² и имала 60 помещения.

Княз Фердинанд І преобразява двореца в „най-изтънчения и изискано поддържан дворец в Европа“. Общата архитектурна характеристика на сградата е с еклектична същност и отразява динамизма на виенския барок в съчетание със спокойствието на ренесансови елементи, както в пластичното решение, така и в композицията.

Особено внимание се обръща и на градината около двореца. Тя е допълнена с растителност, осветена художествено и композиционно обогатена с цветни фигури и фонтани. Предполага се, че Княз Фердинанд влага свои виждания за устройството на градината по това време.

Значението на Двореца и пространството около него в градоустройствен и архитектурен аспект е огромно. Това не е типичен дворцов комплекс, а хомогенен ансамбъл, обединил обществени пространства и архитектура на сгради в емблематично знаково ядро в обществената среда на столицата. С предпочитание към общоприетите академични стилове този ансамбъл влияе дълги години в развитието на централната градска част.

Къща музей „Петко и Пенчо Славейкови“

sofcode / Обекти /

ул. „Георги С. Раковски“ №138

Петко (1827-1895) и Пенчо (1867-1912) Славейкови са баща и син. Те са големи български писатели, поети, публицисти, фолклорни изследователи и политици от края на 19ти и началото на 20ти век.

В музея се съхранява уникална сбирка от материали на градския бит от края на 19-ти и началото на 20-ти век. Основният фонд съдържа 80 000 ръкописни листа на баща и син Славейкови, личната библиотека на Петко (162 тома) и на Пенчо (около 2000 тома) Славейкови, 600 оригинални фотографии, 150 живописни платна от изтъкнати български художници-класици, мебели, вещи, етнографска колекция, принадлежали на Славейковото семейство и на поетесата Мара Белчева.

Национална художествена галерия

sofcode / Обекти /

пл. „Княз Ал. Батенберг“ №1

Националната художествена галерия е българска държавна културна институция. Официалното ѝ название е Национален музей на българското изобразително изкуство. Намира се в София и се помещава в сградата на бившия царски дворец, заедно с Националния етнографски музей. Създадена е с постановление на правителството на 24 ноември 1948 година като приемник на Софийската градска художествена галерия, от която получава доста от експонатите си. Настанява се в Двореца едва през 1952 г.

Във фонда си съхранява над 50 000 художествени творби — живопис, скулптура и графика на видни представители на българското изобразително изкуство, от които са изложени над 3000.