Обекти

Румънски храм „Св. Троица”

Румънски храм „Св. Троица”

Църквата е собственост на Румънската патриаршия. Построена е през 1905 – 1908 г. и е осветена на 6 декември 1923 г. от духовните предстоятели на румънската и българската църкви. Архитектурата на храма е в Брънковенски (румънски) стил от 18 век – трикорабен, с притвор, един централен купол и два малки над притвора. Има три Св. престола – централен, южен – посветен на Св. Архангел Михаил и Св. Архангел Гавриил и северен – на Св. Архидякон Стефан. Стенописите са от школата Bella-arte. По време на бомбардировките през 1944 г. централният купол е разрушен, но през 1948 г. е възстановен и реставриран. Олтарът, амвонът и владишкият трон са с дърворезба и са дарение от различни храмове в Румъния.

Намира се на ул. „Княз Борис 1” № 152

Снимки от обекта

Църква „Св. Николай Софийски”

Църква „Св. Николай Софийски”

Църквата „Св. Николай Софийски” една от най-големите в България, направен по проект на архитект Антон Торньов. Историята по строежа на храма е дългогодишна и изпълнена с много перипетии и проблеми. В сребърна мощехранителница почивали чaст от мощите на мъченика, а друга част била в „Света София”. През 70-те години на миналия век мощехранителницата е открадната, но от „Св. София” подарили другата част от светите Мощи на храма, посветен на мъченика. Сега всяка година в навечерието на празника се прави тържествена Велика вечерня с Литийно шествие, начело с мощите на св. Николай до гроба на светеца-единствения запазен гроб на български мъченик. На самия 17 май се отслужва св. Божествена Литургия като мощите на мъченика се излагат за поклонение на вярващия народ.

Намира се на ул. „Пиротска” № 76

Снимки от обекта

Храм „Св. Св. Кирил и Методий”

Храм „Св. Св. Кирил и Методий”

Един от първите храмове, построени в София след края на Руско-турската освободителна война (1878 г.), е храм „Св. св. Кирил и Методий”. Храмът играе важна роля в духовната и просветна мисия на Църквата през трудните години на възраждане на българския нация след Освобождението от турско робство.

Редки и много ценни са иконите на иконостаса, всичките – творби на най-известните български художници: Иван Димитров, професор Стефан Иванов, Г. Желязков, проф. Ст. Баджов и Апостол Христов. През годините църковното настоятелство при храма развива значителна социално-благотворителна дейност, особено навременна и значителна в периода между двете световни войни. Храмът парично подпомага бедни и болни, недъгави, инвалиди от войните и бездомни бежанци.

С благословението, методическата и практическата помощ на храмовото духовенство от 2004 г. насам при Енорийския център пълноценно заработиха младежкият църковен хор, школите по иконопис и църковна дърворезба, енорийският издателски център, Центърът за религиозни изследвания и консултации и курсове по Православие.

Намира се на ул. „Георг Вашингтон” № 47

Снимки от обекта

Къща-музей на композитора проф. Панчо Владигеров

Къща-музей на композитора проф. Панчо Владигеров

През 2005 г. на тихата улица Якобица № 10 в столичния квартал Лозенец е отворена къщата-музей на един от най-великите български композитори на XX век – Панчо Владигеров. Това е последният дом на виртуоза, а днес приютява прекрасна експозиция с лични вещи и възстановка на живота и бита на композитора. Тук се намира и ръкописният оригинал на шедьовъра Рапсодия Вардар, както и личната библиотека и фонотека на Владигеров, а също и неговата лична кореспонденция, останала запазена. Отдалеч личи, че в къщата е живял музикален деец – още от външната порта ни посрещат две славейчета от ковано желязо, поръчани от самия композитор. Музеят е уреден в най-голямото помещение на къщата – гостната стая. Работното време на музея е от понеделник до петък от 10 до 17 часа.

Намира се на ул. Якубица № 10

Снимки от обекта

Къщата-музей Димитър Димов

Къщата-музей Димитър Димов

Фондът на музея съхранява цялостния архив на писателя – ръкописи, документи, снимки, архив на научната му дейност, портрети и илюстрации от Георги Даскалов, Александър Добринов, Илия Петров, Никола Мирчев. Тук са събрани и архивни материали на семейство Харизанови, на поетесите Екатерина Ненчева и Лена Левчева, на писателките Нели Доспевска и Теодора Димова, на Клуба на писателите – лекари в България. Отличителен белег на експозицията е нейната автентичност. Запазени са изцяло кабинета на Димитър Димов с личната му библиотека / 3 хиляди тома/, както и лабораториите – химическа, физическа, радиотехническа и фотографска, илюстриращи енциклопедичните му интереси.

Намира се на ул. Кръстьо Сарафов №26

Снимки от обекта

Славейковите дъбове

Славейковите дъбове

Поляна „Славейковите дъбове“ е естествена среда на природни забележителности и е паметник на културата от национално значение. Мястото е зелена площ и е автентично наследство от известните писатели Петко и Пенчо Славейкови. Славейковият дъб е най-старото дърво в парка, то е на повече от 500 години. Петвековното дърво се намира на бул. „Свети Наум“.Със заповед на Министерството на културата и туризма от 19 май 2005 г. „Дядо Славейковото място и дъбът на Пенчо Славейков” (както ги наричат хората) са обявени за паметник на културата от национално значение. Същевременно то е последната оцеляла част от старата дъбова кория на София – Курубаглар, поради което 300-годишните й дъбове са обявени за защитени природни обекти. Мястото е било градина на семейство Славейкови. Тук се срещат четворката от кръга „Мисъл” – Пенчо Славейков, Пейо Яворов, Петко Тодоров, д-р Кръстев, както и Мара Белчева, Боян Пенев и много други приятели и общественици. Именно тук Пенчо Славейков написва някои от най-известните си произведения. През всичките години от смъртта на Пенчо Славейков досега родът Славейкови настоява това място да бъде посветено на паметта на двамата поети.

Намира се между бул. Свети Наум, ул. Йоан Екзарх, ул. Света гора, ул. Черноризец храбър.

Снимки от обекта

Водна кула

Водна кула

Кулата е била проектирана от австрийски архитект и изградена според френската школа за строеж на водонапорни кули през 20-те години на 20в. Тя се отличава със своята оригинална конструкция и е една от автентичните архитектурни забележителности на район Лозенец.

Намира се на ъгълът на ул. Галичица и ул. Св. Теодосий Търновски.

Снимки от обекта

Местността „Кръста“

Местността „Кръста“

Хората от квартала разказват, че мястото е наречено така, защото от древни времена се предавало от поколение на поколение, че тук, на това място император Константин Велики е видял в небето кръстното знамение и чул глас Господен, който му казва, че с този знак ще победи враговете. Според преданието софиянци точно в тази местност решили и издигнали под формата на кръст паметник непосредствено след Освобождението в памет събитието и в чест на падналите руски воини. Счита се, че каменният кръст е първият за София и първият за България мемориален паметник, издигнат в знак на признателност към освободителите. Формата на Кръста се отличава с уникалност. Представлява своеобразно единство между идеята за т. нар. двураменни опълченски кръстове и традиционните български оброчни и гробищни кръстове с разширени рамене.

През месец март 2005 г. Националният съвет за опазване на паметниците на културата (НСОПК) към Министерството на културата решава той да бъде деклариран като исторически паметник на културата с титул „Оброчен кръст”, местност Кръста, кв. „Лозенец”, гр. София с предварителна категория „Местно значение”.

Снимки от обекта

Зоологическа градина

Зоологическа градина

Зоологическата градина е най-старата и най-голямата на Балканския полуостров. Основана през 1888 година от княз Фердинанд, тя бързо получава популярност и се превръща в място за отдих, развлечение и знание, с прочути в цял свят специалисти и с развъждане на ценни и редки животни. През 1982 година Зоологическата градина е преместена от малкото си място в центъра на столицата на територията на днешната община „Лозенец“, покривайки площ от повече от 360 декара. Зоопаркът е разположен на 15 минути от идеалния център на София и е свързан чрез удобни транспортни връзки с различни части на столицата. Съвременните тенденции за развитие на зоопарковете обособяват четири основни направления на принос в опазването на застрашената природа и биологичното разнообразие. Наред с развлекателната им функция предоставяща отдих на посетителите сред същества от дивата природа, зоопарковете се превръщат в центрове за отглеждане и развъждане на застрашени животински видове посредством кооперативни международни програми и създават база за природозащитно образование и широко приложима научно-изследователска работа.

Снимки от обекта