Обрадовският манастир „Св. Мина“

sofcode / Обекти /

(маршрутка 11 от Лъвов мост, изход на метро Мария Луиза)

Обрадовски манастир е построен е на брега на Владайска река, в бившото село Обрадовци, сега квартал на София. Телефон за връзка: (02) 936 69 99

Според легендите Обрадовският манастир „Св. Мина“ е основан през късно-римската епоха. През 11в. на това място е имало голям манастирски комплекс с 40 параклиса, множество манастирски сгради и духовно училище, както и метох на Света гора,

През Средновековието манастирът е част от Софийската Мала Света Гора – пръстен от манастири около днешната ни столица. Кръстоносните походи и османските нашествия постепенно заличават напълно следите на Светата обител, но споменът за манастира на името на светеца-воин Мина остава в легендите. При прокопаването на коритото на река Владайска са открити основи на сгради, а по-късно реката дълго време е носила керемиди, камъни и тухли.

През 1927г. селяни случайно се натъкват на останки от древния манастир и в периода 1942 — 1945г. Обрадовската обител е възстановена в сегашния си вид. Тогава е издигната днешната манастирска църква, а малко по-късно са построени няколко параклиса. В един от тях посветен на св. св. Козма и Дамян е вградено аязмо със светена вода.

Всяка година на 11 ноември в Обрадовския манастир се чества празник посветен на Свети великомъченик Мина. Мина е бил египтянин, служил в римската войска по времето на императорите Диоклетиан и Максимилиан. Той загинал мъченически за християнската вяра, защото отказал да принесе жертва на езическите идоли.

Борисовата градина

sofcode / Обекти /

Борисовата градина е най-големият парк в рамките на град София.
Борисовата градина е била разположена в покрайнините на столицата, които с разрастването ѝ стават неин център. Днес в нея се намират стадионите Васил Левски и Българска армия, както и най-големия плаж в София — Мария Луиза.

Най-напред паркът е наречен „Разсадника“, впоследствие преименуван на „Пипиниера“. До 1885 г. паркът е популярен и като Цариградската градина. След раждането на престолонаследника Борис Търновски е именувана „Княз-Борисова градина“. По времето на тоталитарния режим (1944 – 1989 г.) името е сменено на „Парка на свободата“, а след демократизирането на страната паркът отново е преименуван на Борис III.

До Освобождението теренът съставлявал турски военен полигон. През 1879 значителна част от него е отредена за турско гробище с общинско разпореждане. На 22 март 1882 с единодушно решение на Общинския съвет по предложение на кмета е предвидено създаването на парка. То среща критика с оглед окаяното състояние на столицата – кални улици и газени фенери.

През 1882 г. кметът на София Иван Хаджиенов възлага създаването ѝ на швейцареца Даниел Неф. През 1883–1884 г. той изготвя проектите и засажда първите цветя и дървета. В края на века разсадникът носи и приходи за общината. Работата на Даниел Неф се поема от Карл Неф и Емил Аман.

През 1903 г. в престрелка между слатинските шопи и полицията и военните загиват двама и са ранени десетки души. Причината била нежеланието на местните пасища им да бъдат преустроени в парк.

По идея на Йозеф Фрай са направени фонтанът и балюстрадите на Рибното езеро.

През втората половина на XX век, в Борисовата градина са изградени детски кътове с играчки, летни естради и театър, читалня, тенискортове, паметници, конна база. В началото на XX век е създадено езерото Ариана. За първи път в София плават лодки. Край него и в едноименната бирария се събира градският елит, свири и военна музика. През зимата се ползва за каране на кънки.

Паметник на Васил Левски

sofcode / Обекти /

Той е сред първите паметници, издигнати след Освобождениетов новата столица. Паметникът е разположен в близост до предполагаемото място на екзекуцията на българския революционер Васил Левски на 18 февруари 1873 г. Паметникът представлява колона с височина 13 m, изработена от сив гранит по проект на чешкия архитект Антонин Колар. Основната част от колоната е работа на италианеца Абрамо Перукели, а бронзовият барелефен портрет е от Йозеф Страховски. Открит е на 22 октомври 1895 г.

Орлов мост

sofcode / Обекти /

Орлов мост е важно и натоварено кръстовище и мост в центъра на град София. Мостът е построен над Перловска река. Името му идва от бронзовите статуи на орли върху моста, които са негови символични покровители и защитници. Мостът е построен през 1891 година, дело на архитекта от Чехия Вацлав Прошек, брат му Йозеф и техните братовчеди Бохдан и Жири.

Руски паметник

sofcode / Обекти /

Руският паметник в София е първият паметник, построен в столицата на освободеното от османско владичество Княжество България. Намира се на пътя, по който Осман Нури паша бяга от София към Перник на 22 декември 1877 г.

Паметникът е издигнат на 29 юни 1882 г. със средства, събрани от руския народ. Не е известен проектантът.

Паметникът представлява обелиск: четиристенна пирамида с пресечен връх над постамент от три стъпала. От източната страна на обелиска стои мраморен релеф на руския държавен герб и руския военен орден за храброст „Свети Георги“ (Георгиевски кръст).

Национален Военно-исторически музей

sofcode / Обекти /

Националният военноисторически музей (НВИМ) е държавен музей, който от създаването си до днес е структура на Министерство на отбраната. Той издирва, съхранява, научно обработва и популяризира културни ценности, свързани с националната и европейска военна история.

За своето почти вековно присъствие в културноисторическото пространство в неговите фондове са съхранени и проучени повече от 1 000 000 културни ценности, свидетели на българската и европейска военна история.

НВИМ има 40 дка външна и 5 000 кв. м. вътрешна експозиционна площ.

Експозицията на музея е решена в тематично-хронологичен и колекционен план. В нея са показани 28 000 експоната от едномилионния фонд на музея. Акцент в тематично-хронологичната част, която проследява развитието на Българската армия е участието й във войните за национално обединение. Колекционната експозиция представя оръжие, отличия и униформи – трите най-стари и богати сбирки на музея.

Библиотеката осигурявя достъп до 13 729 тома специализирана литература. Скоро тя ще предостави и електронен достъп до колекциите на музея.

Национален исторически музей

sofcode / Обекти /

Националният исторически музей (НИМ) е най-големият музей в България. НИМ е създаден през 1973 г. Първата експозиция е открита през 1984 г. в сградата на Съдебната палата в София в чест на 1300-годишнината от създаването на българската държава.

През 1998 г. на музея е предоставена сградата на бившата резиденция на Тодор Живков в Бояна. Колекциите на НИМ включват над 650 000 паметника на културата от археологията, изобразителните изкуства, историята и етнорафията.

Църква „Света Неделя“

sofcode / Обекти /

„Света Неделя“ е православна църква в София, посветена на света великомъченица Неделя.

През XIX и първите десетилетия на XX век храмът се нарича и „Свети Крал“, тъй като в него се съхранявали мощите на сръбския крал Стефан Урош II (1282-1321).

Вероятно първоначалната църква е била построена през X в. и както други тогавашни софийски храмове е била с каменни основи, а нагоре с дървена конструкция. В този си вид храмът просъществувал чак до средата на XIX в.

В началото на 50-те години на XIX в. Софийската митрополия и Софийската градска църковна община решили да изградят нов катедрален храм. На 7 май 1856 г. започва строежа на новата църква. Тя е трикорабна базилика с дължина 35,5 метра и ширина 19 метра.

През есента на 1863 г. строежът на новата църква е завършен. Украсяването ѝ се проточва още няколко години и това забавя освещаването й. От 1863 до 1865 г. резбарят Антон Станишев изработва иконостаса. Част от иконостасните икони изписва големият живописец Станислав Доспевски. Изградена е нова комбанария, в която да се поставят 8 камбани, подарени на църквата от руския княз Дондуков-Корсаков през 1879 г. Освещаването на храма се извършва през 1867 година на празника 11 май.

Църквата е разрушена на 16 април 1925 г. при комунистически атентат по време на опелото на генерал Константин Георгиев. Убити са 193 души, ранените са около 500. Смята се, че това е най-тежкият терористичен акт в историята на България, а по това време и в света. След атентата църквата е изградена до модерния и вид между 1927 и 1933.

Храмът е тържествено осветен на 7 април 1933 г. Стенописната украса е направена от 1971 до 1973 г. от художествен екип с ръководител Николай Ростовцев. Висока е 30 м, а е широка 15.5. м. Централният купол е висок 31 м.

Национално читалище на слепите „Луи Брайл“

sofcode / Обекти /

пл. „Славейков“ №1Б

Входът е откъм ул. Солунска.

Основано е на 29 април 1928 г. в гр. София. Неговата поява е предшествана от назрялата необходимост слепите да имат свои книги.

С основаването на института за слепи в София през 1905 г. е положено началото на образованието на слепите у нас. За това дело има заслуга големият български учен проф. Иван Шишманов. Учебното заведение създава условия за написването на първите учебници и кратки разкази на брайл. До 1994 г книгите са писани ръчно и са само по един брой. По този начин са произведени повече от 1800 заглавия, което е повече от 12 000 тома. През 60те години са записани първите аудио-книги. С времето организацията на малко на брой слепи хора се превръща в национална брайлова библиотека. От 1994 има налична компютъризирана система за печат.

Статуя на Света София

scode / Обекти /

8-метровата статуя на Св. София, се издига на пилон, висок 14 метра, в пространството пред Булбанк, в сърцето на София. Автор на монументалната скулптура, която предизвиква множество обществени дебати и недоволства, е дело на известния български скулптор Георги Чапкънов.

Четиритонната женска фигура, изработена от бронз и галванична мед, беше издигната над метростанция „Сердика“ през 2001 г. В едната си ръка Света София държи лавров венец и благославя. На другата й ръка е кацнал бухал – символ на мъдростта.

Снимки от обекта