Общински културен институт – дом на културата „Средец“

sofcode / Обекти /

ул. „Кракра“ 2А,

Носител на значка „Златна книга“ и Златен печат присъдени от Съвета на европейската научна и културна общност за принос към развитието на българската култура.  Домът на културата „Средец“ е правоприемник на Градския младежки дом, открит през 1974 г.

Домът е едно от най-популярните пространства за традиционна и съвременна култура и изкуство в цялата страна. С добрата си локация в центъра на София и с гостоприемството си към формации и творци с различни естетики и от различна възрасти, той е непресъхващ източник на нови идеи и инициативи, удобно място за контакти, творчески обмен и изяви.

Предметът си на дейност, съхраняване, създаване и разпространение на културни ценности, ДК „Средец“ реализира в следните направления:

• Художествено-творческо – организира всички музикално-артистични, сценични и концертни изяви на колективите към Дома и извън него. Организира концерти, чествания на празници, конкурси, фестивали, изложби и пр.

• Рекламно-информационно – популяризира дейността на Дома чрез печатни материали, сувенири, отразяване в медиите, организиране на PR събития

• Квалификационно-образователно – организира различни по тематика и продължителност курсове, школи, дискусии, лекции, семинари и др.

• Административно-стопанско – обезпечава административното и финансово обслужване

Съдебна палата

sofcode / Обекти /

Съдебна палата e изградена като монументална стуктура, намира се на бул. Витоша 2, затворена между улиците Алабин, Лавеле и Позитано.

През 1926 г. е създаден фонд „Съдебни сгради“. Първоначалният проект е бил на Никола Лазаров, но по-късно е променен от Пенчо Койчев. Довършителните работи продължават до 1940 г.

Съдебната палата първата сграда в града, изградена в този монументален стил, използван по-късно при Българската Народна Банка през 1930 и Ларгото през 1950 г. Сградата има сиенитен цокъл, облицовка от бял варовик и забележим корниз под най-горния етаж. Четириетажната сграда (с два допълнителни подземни етажа) се простира върху площ от 8500 квадратни метра и разполага с 430 помещения, от които 24 зали, библиотека и др., с обща застроена площ от 48 000 квадратни метра.

В периода 1980-1998г. сградата не се използва по предназначение, тъй като в нея се помещават колекциите на националния Исторически музей.

Попа

sofcode / Обекти /

„Патриарх Евтимий“ или „Попа“ е популярно кръстовище, ненаименуван площад в центъра на българската столица София. Дължи името си на статуя на Патриарх Евтимий, която е разположена в центъра му. Тя е изработена от скулптора Марко Марков и е поставена през 1939 година. Патриарх Евтимий е бил патриарх на Търново от 1275г. до 1393г. и е една от най-важните фигури в средновековна България

Площадът край паметника е известен като удобно място за срещи. В западната част на площада се намира филмотечното кино „Одеон“, а в южната – централата на „Булгартабак“.

На кръстовището на площада се пресичат три основни софийски пътни артерии – булевард „Васил Левски“, улица „Граф Игнатиев“ и булевард „Патриарх Евтимий“.

Национална библиотека

sofcode / Обекти /

>Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ (преди Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“), която се намира в град София, е най-старият културен институт на следосвобожденска България и най-голямата публична библиотека в страната. Основана е на 4 април 1878 г. Библиотеката е разположена до Софийския университет „Свети Климент Охридски“. Депозитна е за всички документи, публикувани в България. Притежава и монографии, периодични издания и други документи на различни езици, публикувани в страни от цял свят. Библиотечният фонд наброява 7 808 928 библиотечни единици. Сградата е дело е на известния български архитектурен екип Васильов-Цолов и е завършена в периода 1940-1953 г.

Къща музей на Васил Левски

sofcode / Обекти /

ул. „Веле Митров“ № 8

(намира се в квартал Бенковски, маршрутка 11 от Лъвов мост, изход на метро Княгиня Мария Луиза)

През 1871г. в Софийското село Биримирци /днешния кв.Бенковски/ Апостолът на Свободата Васил Левски основава таен революционен комитет. Заедно със своя приятел отец Генадии Ихтимански – игумен на Драгалевския манастир събират родолюбиви селяни от Биримирци и Обрадовци в къщата на Веле Митров и полагат основите на тайното съзаклятие.

Всяка година на 19 февруари, когато се отбелязва годишнината от гибелта на Апостола, читалището организира възпоменателно тържество, на което признателното поколение от Бенковски отдава почит на живота и делото на Левски и основателите на революционния комитет.

През 1978г. къщата на Веле Митров е обявена за паметник на културата. В нея е подредена музейна сбирка, която носи духа на ХVІІІ и ХІХв.

Църква Света София

sofcode / Обекти /

„Света София“ е втората най-стара православна църква София. Датира от 6ти век. През 14ти век църквата дава името на града, по-рано наричан Сердика.

Църквата е построена върху основите на няколко по-стари църкви от времето на римския град Сердика, разрушени от набезите на готи и хуни. През II век на това място е имало римски театър, a през следващите векове са издигнати последователно няколко храма.

Църквата представлява кръстокуполна базилика с нартекс, три кораба и тристенна апсида. Построена е по време на управлението на император Юстиниан I (527-565). През 16ти век по време на османското иго църквата е превърната в джамия и фреските заличени. Добавени са и минарета. В началото на 19ти век земетресения срутват минаретата и сградата е изоставена.

Първото съвременно възстановяване и основна реконструкция на храма приключва през 1930 г. . През 1955 г. храмът е обявен за паметник на културата. Днес храмът е възстановен като трикорабна кръстокуполна базилика с три масивни олтара. Църковните ритуали при избирането на българските патриарси в ново време са свързани с този древен храм.

Археологическите проучвания, а и случайни изкопи непрестанно разкриват нови страни на християнската древност съхранили се тук. През 1980-те и 1990-те години, след като църквата отново е реставрирана и консервирана с образ най-близък с късноантичния и средновековен оригинал, а на южната ѝ фасада е изграден главният официален мемориал на Република България – Паметникът на Незнайния войн („Вечният огън“), най-неочаквано под нея и в непосредствена близост са открити още няколко гробници и катакомби.

Днес базиликата „Света София“ е сред най-значимите архитектурни ценности, запазени от ранното християнство в Югоизточна Европа със световно значение.

В градинката от източната страна на църквата е погребан писателят Иван Вазов.

Гроб на Иван Вазов

sofcode / Обекти /

Иван Вазов е български поет и писател, наричан често „патриарх на българската литература“. Творчеството на Вазов е отражение на две исторически епохи — Възраждането и следосвобожденска България. Иван Вазов е академик на Българската академия на науките и министър на народното просвещение от 1897 г. 1899 г.

Паметник на Стефан Стамболов

sofcode / Обекти /

Стефан Николов Стамболов е бележит български държавник, революционер, политик, поет и журналист. Той взима активно участие в Старозагорското въстание през 1875 и Априлското въстание през 1876.

Управлението на ръководената от него Народнолиберална партия (1887-1894) поставя основите на подема на България през следващите две десетилетия. Стамболов се смята за един от най-важните основоположници на модерна България и понякога е наричан Българския Бисмарк.

Обрадовският манастир „Св. Мина“

sofcode / Обекти /

(маршрутка 11 от Лъвов мост, изход на метро Мария Луиза)

Обрадовски манастир е построен е на брега на Владайска река, в бившото село Обрадовци, сега квартал на София. Телефон за връзка: (02) 936 69 99

Според легендите Обрадовският манастир „Св. Мина“ е основан през късно-римската епоха. През 11в. на това място е имало голям манастирски комплекс с 40 параклиса, множество манастирски сгради и духовно училище, както и метох на Света гора,

През Средновековието манастирът е част от Софийската Мала Света Гора – пръстен от манастири около днешната ни столица. Кръстоносните походи и османските нашествия постепенно заличават напълно следите на Светата обител, но споменът за манастира на името на светеца-воин Мина остава в легендите. При прокопаването на коритото на река Владайска са открити основи на сгради, а по-късно реката дълго време е носила керемиди, камъни и тухли.

През 1927г. селяни случайно се натъкват на останки от древния манастир и в периода 1942 — 1945г. Обрадовската обител е възстановена в сегашния си вид. Тогава е издигната днешната манастирска църква, а малко по-късно са построени няколко параклиса. В един от тях посветен на св. св. Козма и Дамян е вградено аязмо със светена вода.

Всяка година на 11 ноември в Обрадовския манастир се чества празник посветен на Свети великомъченик Мина. Мина е бил египтянин, служил в римската войска по времето на императорите Диоклетиан и Максимилиан. Той загинал мъченически за християнската вяра, защото отказал да принесе жертва на езическите идоли.

Борисовата градина

sofcode / Обекти /

Борисовата градина е най-големият парк в рамките на град София.
Борисовата градина е била разположена в покрайнините на столицата, които с разрастването ѝ стават неин център. Днес в нея се намират стадионите Васил Левски и Българска армия, както и най-големия плаж в София — Мария Луиза.

Най-напред паркът е наречен „Разсадника“, впоследствие преименуван на „Пипиниера“. До 1885 г. паркът е популярен и като Цариградската градина. След раждането на престолонаследника Борис Търновски е именувана „Княз-Борисова градина“. По времето на тоталитарния режим (1944 – 1989 г.) името е сменено на „Парка на свободата“, а след демократизирането на страната паркът отново е преименуван на Борис III.

До Освобождението теренът съставлявал турски военен полигон. През 1879 значителна част от него е отредена за турско гробище с общинско разпореждане. На 22 март 1882 с единодушно решение на Общинския съвет по предложение на кмета е предвидено създаването на парка. То среща критика с оглед окаяното състояние на столицата – кални улици и газени фенери.

През 1882 г. кметът на София Иван Хаджиенов възлага създаването ѝ на швейцареца Даниел Неф. През 1883–1884 г. той изготвя проектите и засажда първите цветя и дървета. В края на века разсадникът носи и приходи за общината. Работата на Даниел Неф се поема от Карл Неф и Емил Аман.

През 1903 г. в престрелка между слатинските шопи и полицията и военните загиват двама и са ранени десетки души. Причината била нежеланието на местните пасища им да бъдат преустроени в парк.

По идея на Йозеф Фрай са направени фонтанът и балюстрадите на Рибното езеро.

През втората половина на XX век, в Борисовата градина са изградени детски кътове с играчки, летни естради и театър, читалня, тенискортове, паметници, конна база. В началото на XX век е създадено езерото Ариана. За първи път в София плават лодки. Край него и в едноименната бирария се събира градският елит, свири и военна музика. През зимата се ползва за каране на кънки.