Общински културен институт – дом на културата „Средец“

sofcode / Обекти /

ул. „Кракра“ 2А,

Носител на значка „Златна книга“ и Златен печат присъдени от Съвета на европейската научна и културна общност за принос към развитието на българската култура.  Домът на културата „Средец“ е правоприемник на Градския младежки дом, открит през 1974 г.

Домът е едно от най-популярните пространства за традиционна и съвременна култура и изкуство в цялата страна. С добрата си локация в центъра на София и с гостоприемството си към формации и творци с различни естетики и от различна възрасти, той е непресъхващ източник на нови идеи и инициативи, удобно място за контакти, творчески обмен и изяви.

Предметът си на дейност, съхраняване, създаване и разпространение на културни ценности, ДК „Средец“ реализира в следните направления:

• Художествено-творческо – организира всички музикално-артистични, сценични и концертни изяви на колективите към Дома и извън него. Организира концерти, чествания на празници, конкурси, фестивали, изложби и пр.

• Рекламно-информационно – популяризира дейността на Дома чрез печатни материали, сувенири, отразяване в медиите, организиране на PR събития

• Квалификационно-образователно – организира различни по тематика и продължителност курсове, школи, дискусии, лекции, семинари и др.

• Административно-стопанско – обезпечава административното и финансово обслужване

Съдебна палата

sofcode / Обекти /

Съдебна палата e изградена като монументална стуктура, намира се на бул. Витоша 2, затворена между улиците Алабин, Лавеле и Позитано.

През 1926 г. е създаден фонд „Съдебни сгради“. Първоначалният проект е бил на Никола Лазаров, но по-късно е променен от Пенчо Койчев. Довършителните работи продължават до 1940 г.

Съдебната палата първата сграда в града, изградена в този монументален стил, използван по-късно при Българската Народна Банка през 1930 и Ларгото през 1950 г. Сградата има сиенитен цокъл, облицовка от бял варовик и забележим корниз под най-горния етаж. Четириетажната сграда (с два допълнителни подземни етажа) се простира върху площ от 8500 квадратни метра и разполага с 430 помещения, от които 24 зали, библиотека и др., с обща застроена площ от 48 000 квадратни метра.

В периода 1980-1998г. сградата не се използва по предназначение, тъй като в нея се помещават колекциите на националния Исторически музей.

Попа

sofcode / Обекти /

„Патриарх Евтимий“ или „Попа“ е популярно кръстовище, ненаименуван площад в центъра на българската столица София. Дължи името си на статуя на Патриарх Евтимий, която е разположена в центъра му. Тя е изработена от скулптора Марко Марков и е поставена през 1939 година. Патриарх Евтимий е бил патриарх на Търново от 1275г. до 1393г. и е една от най-важните фигури в средновековна България

Площадът край паметника е известен като удобно място за срещи. В западната част на площада се намира филмотечното кино „Одеон“, а в южната – централата на „Булгартабак“.

На кръстовището на площада се пресичат три основни софийски пътни артерии – булевард „Васил Левски“, улица „Граф Игнатиев“ и булевард „Патриарх Евтимий“.

Паметник на Незнайния войн

sofcode / Обекти /

Паметникът на Незнайния воин се намира в центъра на София.

Разположен е на южната страна на софийската катедрала „Света София“ на улица „Париж“ №2. Монументът е издигнат като възпоменание на стотиците хиляди български войници, загинали за родината във войните, водени от българската държава.

Паметникът е дело на архитект Никола Николов и е открит на 22 септември 1981 година, по случай 1 300 годишнината на българската държава.

В монумента са съчетани „вечен огън“, пръст от Старозагорското сражение и Шипченската битка, които са едни от най-важните битки в Руско-турската война от 1877-1878 година, статуя на легнал лъв – българският национален символ, дело на известния скулптор Андрей Николов и каменна плоча с надпис:

„БЪЛГАРИЙО, ЗА ТЕБЕ ТЕ УМРЯХА,

ЕДНА БЕ ТИ ДОСТОЙНА ЗАРАД ТЯХ

И ТЕ ЗА ТЕБ ДОСТОЙНИ, МАЙКО, БЯХА!“

—из Новото гробище над Сливница, Иван Вазов

Старинен храм Света Петка Стара

sofcode / Обекти /

Храм „Света Петка-Стара” е посветена на тракийската преподобна Параскева, родом от Епиват, живяла през 11 в. На южния вход на църквата има надпис: “Старинен храм “Св. Петка”, 1241 г.”. Това означава, че през 1241 година храмът или е обновен, или е новосъграден върху стари основи в чест пренасяне мощите на преподобна Параскева-Петка на българска територия, в Търново – столицата на тогавашното Българско царство. Според някои източници църквата е била дворцова още преди това.

Национална библиотека

sofcode / Обекти /

>Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ (преди Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“), която се намира в град София, е най-старият културен институт на следосвобожденска България и най-голямата публична библиотека в страната. Основана е на 4 април 1878 г. Библиотеката е разположена до Софийския университет „Свети Климент Охридски“. Депозитна е за всички документи, публикувани в България. Притежава и монографии, периодични издания и други документи на различни езици, публикувани в страни от цял свят. Библиотечният фонд наброява 7 808 928 библиотечни единици. Сградата е дело е на известния български архитектурен екип Васильов-Цолов и е завършена в периода 1940-1953 г.

Къща музей на Васил Левски

sofcode / Обекти /

ул. „Веле Митров“ № 8

(намира се в квартал Бенковски, маршрутка 11 от Лъвов мост, изход на метро Княгиня Мария Луиза)

През 1871г. в Софийското село Биримирци /днешния кв.Бенковски/ Апостолът на Свободата Васил Левски основава таен революционен комитет. Заедно със своя приятел отец Генадии Ихтимански – игумен на Драгалевския манастир събират родолюбиви селяни от Биримирци и Обрадовци в къщата на Веле Митров и полагат основите на тайното съзаклятие.

Всяка година на 19 февруари, когато се отбелязва годишнината от гибелта на Апостола, читалището организира възпоменателно тържество, на което признателното поколение от Бенковски отдава почит на живота и делото на Левски и основателите на революционния комитет.

През 1978г. къщата на Веле Митров е обявена за паметник на културата. В нея е подредена музейна сбирка, която носи духа на ХVІІІ и ХІХв.

Църква Света София

sofcode / Обекти /

„Света София“ е втората най-стара православна църква София. Датира от 6ти век. През 14ти век църквата дава името на града, по-рано наричан Сердика.

Църквата е построена върху основите на няколко по-стари църкви от времето на римския град Сердика, разрушени от набезите на готи и хуни. През II век на това място е имало римски театър, a през следващите векове са издигнати последователно няколко храма.

Църквата представлява кръстокуполна базилика с нартекс, три кораба и тристенна апсида. Построена е по време на управлението на император Юстиниан I (527-565). През 16ти век по време на османското иго църквата е превърната в джамия и фреските заличени. Добавени са и минарета. В началото на 19ти век земетресения срутват минаретата и сградата е изоставена.

Първото съвременно възстановяване и основна реконструкция на храма приключва през 1930 г. . През 1955 г. храмът е обявен за паметник на културата. Днес храмът е възстановен като трикорабна кръстокуполна базилика с три масивни олтара. Църковните ритуали при избирането на българските патриарси в ново време са свързани с този древен храм.

Археологическите проучвания, а и случайни изкопи непрестанно разкриват нови страни на християнската древност съхранили се тук. През 1980-те и 1990-те години, след като църквата отново е реставрирана и консервирана с образ най-близък с късноантичния и средновековен оригинал, а на южната ѝ фасада е изграден главният официален мемориал на Република България – Паметникът на Незнайния войн („Вечният огън“), най-неочаквано под нея и в непосредствена близост са открити още няколко гробници и катакомби.

Днес базиликата „Света София“ е сред най-значимите архитектурни ценности, запазени от ранното християнство в Югоизточна Европа със световно значение.

В градинката от източната страна на църквата е погребан писателят Иван Вазов.

Гроб на Иван Вазов

sofcode / Обекти /

Иван Вазов е български поет и писател, наричан често „патриарх на българската литература“. Творчеството на Вазов е отражение на две исторически епохи — Възраждането и следосвобожденска България. Иван Вазов е академик на Българската академия на науките и министър на народното просвещение от 1897 г. 1899 г.

Паметник на Стефан Стамболов

sofcode / Обекти /

Стефан Николов Стамболов е бележит български държавник, революционер, политик, поет и журналист. Той взима активно участие в Старозагорското въстание през 1875 и Априлското въстание през 1876.

Управлението на ръководената от него Народнолиберална партия (1887-1894) поставя основите на подема на България през следващите две десетилетия. Стамболов се смята за един от най-важните основоположници на модерна България и понякога е наричан Българския Бисмарк.